Отец Донати остави Габриел при него и бавно се оттегли обратно към двореца. Папата хвана ръката на Габриел над лакътя и го поведе по алеята. Вечерният въздух бе топъл и приятен, наситен с аромат на бор.
— Радвам се да ви видя в толкова добра форма — каза той. — Възстановявате се забележително бързо.
— Шамрон е убеден, че вашите молитви са ме извадили от комата. Готов е да свидетелства за чудото в клиника „Джемели“ при провъзгласяването ви за блажен.
— Не съм сигурен колко хора в Църквата ще одобрят канонизирането ми, след като комисията приключи работата си. — Светият отец се засмя и стисна бицепса на Габриел. — Доволен ли сте от реставрацията на картината в „Сан Дзакария“?
— Да, Ваше Светейшество. Благодаря за намесата ви в моя полза.
— Беше единственото справедливо решение. Вие бяхте започнали реставрацията. Уместно бе вие да я завършите. Освен това тази картина на Белини е една от любимите ми. Трябваше да я възстановят ръцете на великия Марио Делвекио. Елате. Искам да ви покажа нещо.
Поведе го по тясна пътека към оградата на Ватикана.
Тръгнаха към предавателната кула на Радио Ватикан. До оградата изкачиха ред каменни стъпала и продължиха към парапета. Пред тях се простираше градът, буден и кипящ от енергия, прашен и мръсен, вечният Рим. От този ъгъл и на тази светлина не изглеждаше твърде различен от Йерусалим. Липсваше единствено гласът на мюезина, призоваващ вярващите за вечерна молитва. После погледът на Габриел се плъзна по Тибър към синагогата на входа на старото гето и той разбра защо папата го бе довел тук.
— Имаш въпрос към мен, нали, Габриел?
— Да, Ваше Светейшество.
— Предполагам, че преди всичко искаш да узнаеш как приятелят ти Бенджамин се е добрал до документите за заговора край Лаго ди Гарда.
— Вие сте много мъдър човек, Ваше Светейшество.
— Нима? Виж какво причиних.
Известно време папата остана мълчалив, с прикован в извисяващата се синагога поглед. Най-сетне се обърна към Габриел:
— Ще бъдеш ли мой изповедник, Габриел… образно казано, разбира се?
— Ще бъда каквото поискате, Ваше Светейшество.
— Нали знаеш за тайната на изповедта? Това, което ще ти кажа тази вечер, не бива да бъде повторено пред никого. За втори път поверявам живота си в твоите ръце. — Извърна глава. — Въпросът е чии ръце са те? На Габриел Алон? Или на Марио Делвекио, реставратора?
— На кого предпочитате да се доверите?
Папата отново се загледа в синагогата отвъд реката и оставяйки въпроса без отговор, започна изповедта си.
Той разказа на Габриел за конклава, за драматичната нощ в спалните помещения на „Санта Марта“, когато — като Христос в Гетсиманската градина — бе отправил молитва да го отмине горчивата чаша. Как можеше човек, който знае ужасната тайна за срещата край Лаго ди Гарда, да стане глава на Църквата? Какво да прави с тази тайна? В нощта преди последното заседание на конклава беше повикал отец Донати в стаята си и му бе казал, че ако го изберат, ще откаже папството. Тогава за първи път бе казал на своя довереник за срещата край езерото в онази нощ през 1942-а.
— Отец Донати бе поразен. Сподели, че според него Светият Дух е посочил точно мен неслучайно, а за да разкрия тази тайна и да пречистя Църквата. Но отец Донати е много умен и ловък в дипломатическите машинации. Знаеше, че тайната трябва да се разкрие по начин, който да не провали папството ми още в самото начало.
— Трябвало е да я разкрие някой друг вместо вас.
Папата кимна. Именно.
Отец Донати потърсил сестра Реджина Каркаси. Навярно неговото неуморно тършуване из архивите на Църквата бе събудило подозренията на „Крукс Вера“. Открил бившата монахиня в малко селце на север, където живеела сама. Разпитал за спомените й от онази нощ през 1942-а и тя му дала копие от писмо, написано от нея вечерта преди сватбата й. Отец Донати я попитал дали е готова да разкаже всичко това публично. Измина достатъчно дълго време, казала Реджина Каркаси и обещала да стори всичко, за което я помолил свещеникът.
Колкото и ценно да било писмото на сестра Реджина, отец Донати знаел, че не е достатъчно. От години в Курията се носели слухове, че КГБ притежава документ, който може да нанесе унищожителен удар на Църквата. Според машината за клюки, този документ едва бил опазен при разследването на покушението срещу полския папа, но по-трезвите умове в КГБ надделели и той останал погребан в архивите. Отец Донати пътувал тайно до Москва и се срещнал с началника на наследницата на КГБ — Руската служба за международно разузнаване. След три дни преговори се сдобил с документа. Представлявал кратък доклад от Мартин Лутер до Адолф Айхман за среща в манастир край Лаго ди Гарда, намерен от настъпващите руски сили в последните дни на войната.