Един от най-скъпите ми приятели — журналистът и писателят Луис Тоскано, прочете ръкописа ми и както винаги, направи забележителни подобрения. Бил Прес, автор на статии и коментатор на Ем Ес Ен Би Си, сподели спомените си от богословския факултет на университета във Фрибур и доизглади цялата католическа терминология в ръкописа ми. Равин Минди Портной от храма „Синай“ във Вашингтон бе мой съветник и приятел и междувременно успя да промени живота ми към по-добро.
Доказателствата за нови прояви на антисемитизъм в Европа са твърде очевидни в Рим, където хора от еврейската общност се молят всяка вечер в синагога, заобиколена от тежковъоръжени отряди на карабинерите. Също както евреите във Венеция, те се отнесоха любезно към мен и ми разказаха за преживявания, които никога не ще забравя. Екскурзоводът ми във Венеция — Валентина Ронзан от Еврейския музей във Венеция — ми показа кътчета на старото гето, които не са описани в никоя историческа книга.
Докато пишех „Изповедникът“, се консултирах с десетки книги, статии и сайтове, свързани с управлението на папа Пий XII, Шоа и историята на Римокатолическата църква. Сред авторите, чиито статии бяха особено ценни, са Джон Корнуел, Сюзън Дзукоти, Гари Уилс, Дейвид И. Керцер, Джеймс Карол, Майкъл Файер, Джита Серени, Гюнтер Леви, Майкъл Новак, Роналд Рихлак, Робърт С. Уистрич, Кевин Мадигън, Карл Бърнстейн, Томас Рийс, Даниел Джона Голдхаген, Марк Арънс и Джон Лофтъс, Питър Хебълтуейт и Тад Шулц. Без старателните им исторически проучвания нямаше да е възможно да изградя тази литературна творба.
Имам щастието да ме представлява най-добрият агент в импресарския бранш — Естер Нюберг от „Интернешънъл Криейтив Мениджмънт“, и както винаги, нейното приятелство, насърчение и редакторски идеи бяха безценни. Талантливата й помощничка — Андреа Барзви, бе отзивчива всеки път, когато се нуждаех от помощта й. Сърдечни благодарности и на невероятния екип от професионалисти в „Пенгуин Пътнам“: Карол Бейрън, Дан Харви, Мерилин Дъксуърт и особено на редактора ми — Нийл Найрън, чиито гениални предложения и твърда ръка направиха „Изповедникът“ по-добра книга. Приносът му е огромен, както и благодарността ми към него.
Накрая не бих пропуснал да спомена съпругата си — Джейми, която търпеливо изслушваше идеите, които нахвърлях, умело редактираше ранните ми бележки и ми помагаше да открия най-същественото в историята, когато то ми убягваше. Тя направи и тази книга възможна, както всичко друго.