— Равинът е в синагогата за вечерна молитва. Помоли ме да ви правя компания, докато се върне. Аз съм Киара. Току-що сварих кафе. Искате ли?
— Благодаря.
Тя наля чаша еспресо от кафеварката, добави захар, без да го попита дали желае, и му я подаде. Когато Габриел взе чашата, жената забеляза петната от боя по ръцете му. Беше дошъл в гетото веднага след разговора си с Тиеполо и не бе имал време да измие ръцете си добре.
— Художник ли сте?
— Реставратор.
— Колко интересно. Върху какво работите?
— Проекта „Сан Дзакария“.
Тя се усмихна.
— Една от любимите ми църкви. Коя картина? Да не е онази на Белини?
Габриел кимна.
— Сигурно сте много добър.
— Може да се каже, че с Белини сме стари приятели — скромно отвърна той. — Колко хора посещават вечерната служба?
— Обикновено неколцина възрастни. Понякога повече, понякога по-малко. В някои вечери равинът остава сам в синагогата. Смята, че в деня, в който престане да произнася вечерни молитви, тази еврейска общност ще изчезне.
В този миг равинът влезе в стаята. Габриел отново се изненада от младоликата му външност. Беше само с няколко години по-възрастен от него, строен и жизнен, с буйни посребрели коси под черната шапчица и старателно оформена брада. Стисна ръката на Габриел и го изгледа изпитателно през очилата с метални рамки.
— Аз съм равин Дзоли. Надявам се, че дъщеря ми се е държала като гостоприемна домакиня в мое отсъствие. Прекара доста време в Израел през последните няколко години и се опасявам, че е забравила добрите маниери.
— Държа се много любезно, но не спомена, че е ваша дъщеря.
— Виждате ли? Винаги е била непослушна. — Равинът се обърна към момичето: — Върви си у дома, Киара. Поседи при майка си. Няма да се забавим много. Елате с мен, синьор Делвекио. Предполагам, че в моя кабинет ще ви бъде по-удобно.
Жената облече палтото си и погледна Габриел.
— Много се интересувам от реставриране на картини. Ще се радвам да видя вашия Белини. Имате ли нещо против да намина и да погледам как работите?
— Непоправима е — каза равинът. — Толкова самонадеяна и пряма. Никакви маниери.
— С удоволствие ще ви покажа картината на олтара. Ще се обадя, когато е удобно.
— Можете да ме намерите тук по всяко време. Чао.
Равин Дзоли покани Габриел в кабинет с натежали от книги етажерки. Имаше забележителна колекция от религиозна литература, а разнообразието от езици говореше, че е полиглот като Габриел. Седнаха на две различни кресла и равинът продължи оттам, докъдето бяха стигнали:
— В съобщението си казвате, че искате да обсъдим въпроса за евреите, които са намерили убежище в манастира „Светото сърце“ в Бренцоне.
— Да, точно така.
— Струва ми се интересно, че сте формулирали въпроса си по този начин.
— Защо?
— Защото съм посветил живота си на изучаване и съхраняване на историята на евреите от тази част на Италия, а никога не съм виждал сведения за хора, приютени тъкмо в този манастир. Всъщност има доказателства, че се е случило точно обратното: евреи са помолили за убежище, но са ги отпратили.
— Напълно сигурен ли сте?
— Доколкото е възможно човек да е сигурен в подобна ситуация.
— Монахиня от манастира ми каза, че десетина евреи са се укривали там по време на войната. Дори ми показа стаите в подземието, където са живели.
— Как се казва тази добра жена?
— Майка Винченца.
— Боя се, че майка Винченца сериозно греши. Или по-лошо, съзнателно се опитва да ви подведе, въпреки че бих се въздържал да хвърля подобно обвинение срещу свята жена.
Габриел се сети за късното телефонно обаждане в хотелската му стая в Бренцоне: Майка Винченца ви лъже, както излъга и приятеля ви.
Равинът се наведе напред и сложи ръка върху неговата.
— Кажете ми, синьор Делвекио, от какво е породен интересът ви към този въпрос? Научен ли е?
— Не, личен.
— Тогава имате ли нещо против да ви задам един личен въпрос? Евреин ли сте?
Габриел се поколеба, но отговори честно.
— Какво знаете за нещата, които са се случвали тук по време на войната? — попита равинът.
— Срамувам се да призная, но познанията ми не са задоволителни, рави.
— Повярвайте ми, свикнал съм с това. — Той топло се усмихна. — Елате с мен. Има нещо, което трябва да видите.