Малко след девет часа Мордекай долови тих говор на език, който не разбираше. През следващите пет минути прозвуча отваряне и затваряне на чекмеджета. Предположи, че е Малоун, но когато входната врата се отвори и оттам излезе висок широкоплещест мъж, моментално разбра, че в къщата се е случило нещо ужасно.
Мъжът бързо слезе по стъпалата и тръгна през площада право към микробуса. Мордекай изпадна в паника. Единствените оръжия, с които разполагаше, бяха самонасочващ се микрофон и фотоапарат „Никон“ с далекообхватен обектив. Посегна към апарата. Докато мъжът се приближаваше, спокойно го вдигна към окото си и бързо направи три снимки.
Бе убеден, че последната ясно е запечатала образа.
14. Рим
Освен най-малката държава в света, Ватиканът е и най-оскъдно населената. Повече от четири хиляди души работят там всеки ден, но тези, които наистина живеят зад стените й, са едва четиристотин. Държавният секретар кардинал Марко Бриндизи бе един от тях. Личният му апартамент в Апостолическия дворец се намираше на един етаж разстояние от този на Светия отец. Някои свещеници намираха живота в центъра на властта на Ватикана за живот в позлатена клетка, но кардинал Бриндизи се чувстваше безкрайно доволен. Обитаваше разкошно жилище, пътят му до работа бе съвсем кратък, а персоналът от свещеници и монахини се стараеше да задоволява всяка негова потребност. Имаше само един недостатък: близостта на папския апартамент. В двореца кардиналът не можеше да стори почти нищо, за да избегне любопитните погледи на папските секретари. Сепарето на ресторанта „Л’О Вив“ бе удобно за много лични срещи на кардинала, но други, като уговорената за тази вечер, трябваше да се състоят при по-голяма дискретност.
Мерцедесът седан го чакаше в двора на „Сан Дамазо“, до входа на Апостолическия дворец. За разлика от по-нисшестоящите кардинали, Бриндизи не разчиташе на късмета си, за да ползва най-доброто возило от автомобилния парк на Ватикана. Имаше постоянно зачислен мерцедес седан с шофьор, както и охранител от папската полиция. Качи се на задната седалка и колата потегли. Бавно се придвижи по Виа Белведере, покрай Папската аптека и постройките на швейцарската охрана, преди да премине през портата „Санта Анна“ и да продължи по улиците на Рим.
Отвъд Пиаца дела Чита зави към входа на подземен паркинг. Сградата над него бе жилищна кооперация, собственост на Ватикана, обитавана от много кардинали от Курията. Имаше още няколко като нея, разпръснати из Рим.
Колата спря до сив микробус фиат. Щом Бриндизи слезе, задната врата на микробуса се отвори и през нея излезе мъж с расо, пурпурно наметало и пояс. Но за разлика от държавния секретар, той нямаше право да носи това облекло. Не беше кардинал; всъщност не беше дори обикновен свещеник. Бриндизи не знаеше името му, а само че преди постъпването си в папската полиция известно време е работил като актьор.
Двойникът на Бриндизи излезе от сенките и за миг застана пред него. Както винаги, кардиналът усети хладна тръпка в тила. Сякаш стоеше срещу огледало. Чертите, кръглите очила, златният кръст на гърдите… мъжът дори се беше научил да имитира навика му арогантно да накланя шапката си. На лицето му проблесна шеговита усмивка, точна имитация на тази на Бриндизи, след което каза:
— Добър вечер, Ваше Преосвещенство.
— Добър вечер, Ваше Преосвещенство — повтори кардиналът.
Двойникът рязко кимна, качи се на задната седалка на служебната му кола и потегли. Отец Масконе, личният секретар на Бриндизи, го чакаше в микробуса.
— Побързайте, Ваше Преосвещенство. Не е безопасно да стоите дълго тук.
Той помогна на кардинала да се качи, затвори задната врата и му посочи табуретка с бродирана тапицерия. Микробусът излезе на улицата и потегли през Рим към Тибър.
Свещеникът отвори един сак и извади сив панталон, поло, скъпо светлобежово сако и чифт черни обувки. Кардинал Бриндизи разкопча наметалото си и започна да се съблича. След минута остана само по бельо и ремък с шипове около дясното бедро.
— Може би трябва да свалите ремъка — каза свещеникът. — Възможно е да изпъква под дрехите.
Кардинал Бриндизи поклати глава.
— Желанието ми да сваля одеждите си стига дотук, отец Масконе. Ще остана с него, независимо дали ще личи под… — Направи пауза. — … панталона ми.