Габриел прекара доста време под душа, за да отмие кръвта от раната и косата си. Когато излезе, с бяла хавлия около кръста, Киара го чакаше. Тя внимателно почисти раните и направи плътна превръзка около кръста му. Накрая му постави инжекция с антибиотик и му подаде две жълти капсули.
— Какво е това?
— Болкоуспокояващи. Изпий ги. Ще спиш по-спокойно.
Габриел преглътна капсулите с минерална вода от пластмасова бутилка.
— Сложих чисти дрехи за теб на леглото. Гладен ли си?
Той поклати глава и влезе в спалнята да се преоблече. Изведнъж се олюля. Докато бе тичал, с обтегнати нерви и повишен адреналин, не усещаше болката. Сега сякаш нож разряза тялото му отстрани.
Киара бе сложила на леглото син памучен пуловер и панталон. Габриел внимателно ги облече. Бяха с няколко сантиметра по-дълги от неговия размер и трябваше да навие ръкавите и крачолите. Когато излезе, тя седеше в хола и гледаше новините по телевизията. Откъсна очи от екрана, хвърли поглед към него и смръщи вежди при вида му.
— Сутринта ще ти намеря дрехи по мярка.
— Колко са убитите?
— Петима — отвърна Киара. — И още няколко ранени.
Петима убити… Габриел затвори очи и потисна гаденето. Нов пристъп на болка прониза тялото му. Разбрала, че се измъчва, Киара докосна лицето му.
— Гориш — каза тя. — Имаш нужда от сън.
— Винаги ми е трудно да спя в моменти като този.
— Разбирам… Какво ще кажеш за чаша вино?
— С болкоуспокояващите?
— Може да ти помогне.
— Съвсем малко.
Киара влезе в кухнята и се върна с чаша червено вино. Габриел насочи дистанционното към телевизора и го угаси.
— А за теб?
Тя поклати отрицателно глава.
— Трябва да се грижа за безопасността ти.
Той отпи глътка вино.
— Наистина ли се казваш Киара Дзоли?
Тя кимна.
— И наистина си дъщеря на равина?
— Да.
— Къде си назначена?
— Официално работя за римския щаб, но често пътувам.
— Каква работа вършиш?
— О, това-онова.
— А онази вечер?
— Шамрон ме помоли да те наглеждам, докато си във Венеция. Представи си изненадата ми, когато влезе в центъра на еврейската общност, за да се срещнеш с баща ми.
— Какво ти каза той за разговора ни?
— Че си му задал много въпроси за италианските евреи по време на войната… и за манастира „Светото сърце“. Край Лаго ди Гарда. Ще ми разкажеш ли подробности?
Нямам сили за това, помисли си Габриел.
— Докога трябва да остана тук?
— Утре сутринта Пацнер ще ти каже всичко.
— Кой е Пацнер?
Киара се усмихна.
— Явно доста време си бил извън играта. Шимон Пацнер е началникът на римския щаб. В момента търси начин да те измъкне от Италия и да те върне в Израел.
— Няма да се върна в Израел.
— Е, не можеш да останеш тук. Да пусна ли отново телевизора? Цялата полиция в Италия те търси. Но не аз вземам решенията. Аз съм просто редови агент. Пацнер ще се обади сутринта.
Габриел се чувстваше твърде слаб, за да спори с нея. Клепачите му натежаха от комбинацията от болкоуспокояващи и вино. Може би беше за добро. Киара му помогна да се изправи и да се довлече до спалнята. Когато легна, отново усети остра болка. Внимателно отпусна глава на възглавницата. Киара угаси лампата и седна на кресло до леглото му, с берета в скута.
— Не мога да спя, докато си тук.
— Ще спиш.
— Стой в другата стая.
— Не ми е позволено да те оставям без надзор.
Габриел затвори очи. Момичето имаше право. След няколко минути се унесе. Сънят му се изпълни с безброй кошмарни видения. Още веднъж преживя престрелката в двора на пансиона и видя окървавените карабинери. В стаята му се появи Алесио Роси, но облечен като свещеник, и вместо берета, насочи към главата му разпятие. Смъртта на Роси, с широко разперени ръце и рана на корема, Габриел видя като творба на Караваджо.
После го споходи Леа. Слезе при него от картината на олтара и развя полите на роклята си. Габриел погали кожата й и видя, че белезите са изчезнали. Устните й имаха вкус на маслини, зърната на гърдите й, притиснати към неговите, бяха твърди и студени. Прие го в тялото си и бавно го доведе до върха на насладата. Потънал в нея, Габриел я чу да го пита защо се е влюбил в Анна Ролф. Теб обичам — увери я той. — Винаги ще обичам само теб.