— Вануну напусна Италия вързан и упоен със солидна доза опиат — каза Пацнер. — На теб ще ти спестим тези неудобства, стига да си послушен.
— Откъде ще отплаваме?
— Брегът до Фиумичино е идеалното място. В девет вечерта ще се качиш на моторница. На пет мили от брега ще се прехвърлиш в яхта за презокеанско плаване с екипаж от един човек. Той е агент на тайните служби, но дълги години е бил капитан на боен катер. Ще те откара до Тел Авив. Няколко дни по море ще ти се отразят добре.
— Кой ще кара лодката до яхтата?
Пацнер погледна Киара.
— Отраснала е във Венеция. Страшно добра е с моторниците.
— Както и с мотоциклетите — отбеляза Габриел.
Пацнер се наведе над масата.
— Трябва да видиш как борави с берета.
Ерик Ланге пристигна на летище Фиумичино в девет сутринта. След като мина през митницата и паспортния контрол, забеляза човека на Рашид Хусейни. Държеше картонена табела с надпис: „Трансеуро Текнолоджис — г-н Бауман“. На покрития паркинг отвън го чакаше очукана бежова ланча, която агентът подкара с изключителна предпазливост. Представи се с името Азис и заговори на английски с лек британски акцент. И той като Хусейни имаше вид на човек от академичните среди.
Откара го до стара жилищна кооперация в подножието на хълма Авентин и го поведе по олющено стълбище, което се виеше спираловидно към тъмния горен етаж. В апартамента нямаше нищо, освен телевизор, включен към сателитна антена на малкия балкон. Азис даде на Ланге пистолет, деветмилиметров „Макаров“ с монтиран в цевта заглушител, а после свари турско кафе в кухненския бокс. Следващите три часа прекараха седнали с кръстосани крака на пода като бедуини, пиейки кафе и гледайки по „Ал Джазира“ новините за битките за територия. Палестинецът пушеше една след друга американски цигари. При всеки кадър с престрелка бълваше поредица ругатни на арабски.
В два следобед той слезе да донесе хляб и сирене от магазина на партера. Когато се върна, завари Ланге да гледа с интерес кулинарно предаване по американски кабелен канал. Свари още кафе и включи отново на „Ал Джазира“, без да поиска разрешение. След лекия обяд Ланге подложи шлифера си като възглавница и се изтегна на голия под да подремне. Събуди го звънът от мобилния телефон на Азис. Отвори очи и видя, че арабинът записва нещо върху хартиена кесия.
Азис затвори и отново впери поглед в телевизора. Водещият задъхано коментираше кадри на стрелба на израелски войници по тайфа палестински момчета.
Арабинът запали нова цигара и погледна Ланге.
— Да вървим да убием копелето.
До залез болката в раната на Габриел намаля и апетитът му се възвърна. Киара приготви фетучини с гъби и сметана и после изгледаха вечерните новини. Първите десет минути от емисията бяха посветени на издирването на атентатора срещу папата. Докато вървяха кадри на тежковъоръжени полицейски патрули по летищата и границите, говорителят описа акцията като едно от най-мащабните издирвания в историята на Италия. Когато на екрана се появи снимката на Габриел, Киара стисна ръката му.
След вечеря тя направи чиста превръзка на раната и му инжектира нова доза антибиотик. Предложи му болкоуспокояващо, но той отказа. В осемнайсет и трийсет се преоблякоха. Прогнозата бе за дъжд и бурно море, затова сложиха подходящи дрехи: ватирано бельо, непромокаеми горни дрехи и гумени ботуши, обути върху непромокаеми чорапи. Пацнер бе оставил на Габриел фалшив канадски паспорт и деветмилиметрова „Берета“. Габриел скри паспорта в джоб с цип на якето си и пъхна беретата в отворен външен джоб за лесен достъп.
Пацнер пристигна в шест. Закръгленото му лице бе намръщено, а движенията — резки и енергични. Докато пиеха по чаша кафе, накратко ги осведоми какво ги очаква. Измъкването от Рим щеше да е най-опасната част. Полицията бе завардила пътищата и спираше случайни граждани за проверка из целия град. Деловият му тон поуспокои нервите на Габриел.
В деветнайсет часа излязоха от апартамента. Слизайки по стълбите, Пацнер изрече няколко думи на отличен италиански така, че да се чуе. В двора имаше паркиран тъмносив микробус за доставки „Фолксваген“. Шимон се настани на предната седалка, а Габриел и Клара влязоха през страничната врата в отделението за товар. Подът беше студен. Шофьорът запали двигателя и включи чистачките. Носеше син анорак, а бледите ръце, които стискаха волана, бяха като на пианист. Пацнер го наричаше Рувен.