Микробусът рязко потегли, премина през сводестия вход на двора, зави надясно и се вля в движението. Седнал на пода отзад, Габриел виждаше само нощното небе и светлината от фаровете на преминаващите коли. Знаеше, че се движат на запад. За да избегнат постовете по централните римски булеварди и магистралата, Пацнер бе избрал маршрут до морето по странични и глухи улици.
Габриел забеляза, че Киара се взира в него. Опита се да срещне погледа й, но тя извърна глава. Той опря глава на стената и затвори очи.
По краткия път от хълма Авентин до стария дворец, намиращ се на върха на Яникулум, Азис бе осведомил Ланге за последните новини. От няколко години палестинското разузнаване знаеше, че Шимон Пацнер е агент на израелските тайни служби. Бяха проследили прехвърлянията му от щаб на щаб и пътя на кариерата му. В Рим, където се предполагаше, че той е началникът, го държаха под постоянно наблюдение. Два пъти този ден — веднъж рано сутринта и отново късно следобед, бе посетил апартамент в дворец на хълма Яникулум, превърнат в жилищна кооперация. Разузнаването на ООП отдавна подозираше, че имотът е израелска тайна квартира. Случаят беше особен, връзката — косвена, но предвид обстоятелствата изглеждаше доста вероятно Габриел Алон, убиецът на Абу Джихад, да е вътре.
Паркирали на улицата, на сто метра разстояние от стария дворец, Ланге и Азис наблюдаваха и чакаха. Прозорците само на два от апартаментите откъм улицата светеха — на втория и на последния етаж. Капаците на последния бяха спуснати. Ланге запомни наемателите, които пристигнаха: две момчета с мотоскутери; жена с малък двуместен фиат; мъж на средна възраст с дъждобран, който слезе от градски автобус. Тъмносив микробус „Фолксваген“ с шофьор в синьо непромокаемо яке влезе във вътрешния двор.
Ланге погледна часовника си.
Десет минути по-късно микробусът изпълзя от двора и сви към улицата. Когато профуча покрай тях, Ланге забеляза, че отпред се е качил пътник. Рязко смушка Азис в ребрата. Палестинецът запали, нарочно изчака известно време, после обърна и потегли след микробуса.
Пет минути след като напуснаха тайната квартира, мобилният телефон на Шимон Пацнер звънна. Бе взел предпазната мярка зад тях да се движи кола с втори екип, който да съобщава дали не ги следят. Обаждането от този екип в момента можеше да означава две неща: или че няма преследвачи и трябва да продължат към брега по плана, или „проблем, преминете към резервния вариант“.
Пацнер натисна бутона за разговор и вдигна телефона към ухото си. Мълчаливо слуша няколко секунди, а после промърмори:
— Задръжте ги при първа възможност. — Прекъсна връзката и погледна шофьора. — Имаме си компания, Рувен. Бежова ланча, две коли зад нас.
Шофьорът натисна газта и микробусът се понесе напред. Габриел пъхна ръка в джоба си и стисна беретата за кураж.
За Ланге бясната скорост на микробуса бе потвърждение, че Габриел Алон е вътре. Освен това означаваше, че са ги засекли, елементът на изненадата е загубен и убийството на Алон е възможно само с яростно преследване и стрелба, а това противоречеше на професионалните принципи на Ерик. Той убиваше с хитрост и изненада. Появяваше се там, където най-малко го очакват, и безшумно се измъкваше. Престрелките бяха за командосите и аматьорите, а не за професионалните наемни убийци. Но за нищо на света не би допуснал Алон да се отърве толкова лесно. Макар и с неохота, той нареди на Азис да продължи преследването. Палестинецът зае удобна поза и силно натисна педала за газта, опитвайки се да не изостава.
Две минути по-късно купето на ланчата се изпълни с ослепителна халогенна светлина. Ланге бързо хвърли поглед назад и видя характерните фарове на мерцедес на няколко сантиметра от задната броня. Мерцедесът се отклони вляво и дясната част на предната му броня се изравни с лявата на ланчата.
Ланге се подпря на таблото. Мерцедесът ускори и изви към другата кола. Ланчата се разтърси от удара и бясно се завъртя по посока на часовниковата стрелка. Азис изкрещя и отчаяно сграбчи волана. Ерик се вкопчи в страничната облегалка, очаквайки да се преобърнат.