Това не се случи. След мигове, които му се сториха цяла вечност, ланчата спря с лице към насрещното движение. Ланге се обърна, надникна през задното стъкло и видя как микробусът и мерцедесът изчезнаха зад едно възвишение.
Час и половина по-късно микробусът спря на паркинг срещу брулен от вятъра бряг. Мощният рев на джъмбо джет, който се спускаше от черното небе, доказваше, че се намират близо до пистата на летище Фиумичино. Киара слезе и тръгна към водата, за да се увери, че е чисто. Микробусът вибрираше от порива на вятъра. Две минути по-късно тя се върна и кимна. Пацнер стисна ръката на Габриел и му пожела късмет. После погледна Киара.
— Ще чакаме тук. Побързайте.
Габриел тръгна след нея по скалистия бряг. Стигнаха до лодката — триметров „Зодиак“, и я довлякоха до леденостудената вода. Моторът запали без проблем. Киара умело изведе лодката в морето и тъпият й нос се понесе над развълнуваната повърхност, докато Габриел гледаше към чезнещите светлини на отдалечаващия се бряг. Италия — страна, която обичаше, място, където; беше намерил спокойствие след операцията „Божи гняв“. Запита се дали някога ще може да се върне там.
Киара извади от джоба на якето си радиостанция и произнесе няколко думи в микрофона. Миг по-късно, пред тях засияха светлините на моторна яхта.
— Е — каза тя и посочи натам, — това е транспортът ти за дома.
Смени курса, отвори клапана и лодката запрепуска по белите гребени на вълните. На петдесет метра от яхтата угаси двигателя и тихо се плъзна към кърмата. Едва сега за първи път погледна Габриел.
— Ще дойда с теб.
— Какво говориш?
— Ще дойда с теб — решително повтори тя.
— Заминавам за Израел.
— Не, заминаваш за Прованс, където ще откриеш дъщерята на Реджина Каркаси. А аз идвам с теб.
— Ще ме закараш до яхтата и ще се върнеш обратно.
— Дори с канадски паспорт, точно сега не можеш да отидеш никъде в Европа. Не можеш нито да наемеш кола, нито да се качиш в самолет. Нуждаеш се от мен. А ако Пацнер лъже? Ако на борда има двама души, а не само един?
Габриел трябваше да признае, че тя има право.
— Постъпваш безразсъдно, Киара. Ще провалиш кариерата си.
— Не, няма. Ще кажа, че ти си ме принудил да те придружавам против волята ми.
Габриел вдигна поглед към яхтата, която изглеждаше все по-голяма. Киара заслужаваше поздравления. Бе избрала идеалния момент да заложи капана си.
— Защо? — попита той. — Защо искаш да направиш това?
— Баща ми каза ли ти, че неговите баба и дядо са били сред възрастните евреи, измъкнати от гетото и депортирани в Аушвиц? Каза ли ти, че са умрели там, заедно с всички други?
— Не спомена.
— Знаеш ли защо не ти е казал? Защото дори сега, след толкова години, за него е твърде мъчително да разказва за тях. Може да изрецитира имената на всички венециански евреи, убити в Аушвиц, но не се решава да промълви и дума за собствените си баба и дядо. — Киара извади беретата от джоба си и зареди. — Ще дойда с теб да открием онази жена.
„Зодиак“-ът се блъсна в кърмата на яхтата. На палубата се появи силует, който погледна към тях над парапета. Габриел развърза въжето и задържа лодката стабилно, докато Киара се изкачи по стълбата. Последва я. Когато стигна до палубата, капитанът вече стоеше с вдигнати ръце и израз на безкрайно недоумение на лицето.
— Съжалявам — каза Габриел. — Има малка промяна в плана.
Киара бе донесла спринцовка и шишенце приспивателно. Поведоха капитана към бокса под палубата и вързаха китките и глезените му с въже. Мъжът се съпротивлява няколко секунди, докато Киара повдигаше ръкава му, но когато Габриел притисна гърлото му, престана и й позволи да му постави инжекцията. Щом сънотворното подейства, Габриел провери възлите. Бяха достатъчно здрави, за да не може да се развърже, но нямаше да прекъснат притока на кръв към дланите и ходилата му.
— Колко трае действието на това приспивателно?
— Десет часа, но той е едър. Ще му инжектирам нова доза в осем.
— Само не убивай горкия нещастник. От нашите е.
— Ще се оправи.
Тръгнаха към мостика. На масата бе разгъната карта на водите до западното крайбрежие на Италия. Провери местоположението им на GPS дисплея и бързо очерта курс. Включи двигателите, насочи яхтата в желаната посока и заплаваха на север, към протоците между островите Елба и Корсика.
Киара се обърна към Габриел, който я гледаше с възхищение, и каза: