Кармади млъкна и отново взе да глади брадичката си с пръсти, много бавно, съвсем леко. Следеше Конант изпод вежди. Конант изрече провлечено, с доста дрезгав глас:
— Не играя такива игри, приятел. Вярваш или не вярваш: не играя.
Кармади продължи:
— Слушай. Гангстерът можеше да убие момичето и в хотела. Не го направи, защото Тарго не беше там, мачът още не беше изигран и подготовката би отишла напразно. Ходил е там да я види отблизо, без грим. А тя се бояла от нещо, имала е пистолет у себе си. Тогава онзи я поваля и бяга. Посещението е било просто запознаване с жертвата.
Конант повтори:
— Не играя такива игри, приятел. — Извади от джоба си люгера и го задържа до хълбока си.
Кармади сви рамене, извърна глава и впери поглед в сенатор Кортуей.
— Да, но той ги играе — рече тихо. — Подбудата е налице, а и никой не би се усъмнил в него. Скроил е тази работа заедно с Шенвеър… ако нещо се обърка, както стана, Шенвеър щеше да духне, а ако полицията се досети, големият нахакан Дол Конант е момчето, което ще опере пешкира.
Кортуей се усмихна и каза с апатичен глас:
— Младият човек е много остроумен, но нали…
Тогава Тарго стана. Лицето му беше като маска. Раздвижи бавно устни и извика:
— Звучи ми доста правдоподобно. Струва ми се, че ще извия проклетия ти врат, мистър Кортуей.
— Сядай, негоднико — изръмжа албиносът и вдигна пистолета си.
Тарго се извърна леко и халоса албиноса в челюстта. Той се прекатури и главата му се удари в стената. Пистолетът се плъзна по пода от омекналата му ръка. Тарго се запъти през стаята.
Конант го погледна през рамо и не мръдна. Тарго мина покрай него, почти го докосна. Конант не трепна. Едрото му лице беше безизразно, присвитите му очи заискриха изпод тежките клепачи.
Всички освен Тарго стояха неподвижни. После Кортуей вдигна пистолета, пръстът му на спусъка побеля и пистолетът гръмна.
Кармади светкавично прекоси стаята и застана пред Джийн Ейдриън, между нея и останалите.
Тарго погледна ръцете си. Лицето му се сгърчи в глупава усмивка. Седна на пода и притисна гърдите си с две ръце.
Кортуей пак вдигна пистолета и тогава Конант се раздвижи. Люгерът подскочи, избълва две пламъчета. Кръв потече от ръката на Кортуей. Пистолетът му падна зад писалището. Дългото му тяло сякаш се устреми след пистолета. То се сгъна и над писалището останаха да стърчат само прегърбените му рамене. Конант рече:
— Стани да си го получиш, мръсна свиня!
Зад писалището проехтя изстрел. Раменете на Кортуей се свлякоха и изчезнаха.
Конант отиде зад писалището, наведе се, пак се изправи.
— Глътнал е един — обяви много спокойно. — През гърлото… А аз загубих спретнат, симпатичен сенатор.
Тарго отпусна ръце от гърдите си, свлече се на пода и застина.
Вратата шумно се отвори. Икономът застана на прага с разрошена коса, зяпнал глупаво. Понечи да каже нещо, видя пистолета в ръката на Конант, отпуснатия на пода Тарго. Не издаде нито звук.
Албиносът се привдигна, като разтъркваше брадата си, опипваше зъбите, тръскаше глава. Придвижи се бавно покрай стената, прибра пистолета си. Конант му изръмжа:
— Ама че мухльо! Хващай телефона. Намери Малой, нощния дежурен в управлението… и по-живо!
Кармади се обърна и хвана студената брадичка на Джийн Ейдриън.
— Зазорява се, гълъбче. И дъждът май спря. — Измъкна неизбежната манерка. — Да пийнем… за мистър Тарго.
Момичето поклати глава, зарови лице в ръцете си. Мина доста време, преди да чуят сирените.
10
Слабичкият, уморен на вид хлапак в светлосинята сребриста униформа на „Каронделет“ вдигна ръка в бяла ръкавица пред затварящите се врати и каза:
— Циреите на Корки са по-добре, но още не е дошъл на работа, мистър Кармади. Старшият пиколо Тони също го няма тази сутрин. Доста леко я карат някои.