Влиза Тимра в бащиния си дворец, при мащехата, и слага кората хляб на масата, па казва:
— Ядох, що ядох, това ми остана.
Ядосва се мащехата, но не продумва нищо, а в ума си крои как да разбере що е яла през деня завареницата й.
Повиква тя еднооката си дъщеря и й казва тихо, никой да не чуе:
— Слушай, дъще, умна и разумна. Утре заран и ти ще отидеш с Тимра на полето да пасете кравата. Гледай добре какво ще яде Тимра, па ми обади, след като се върнеш. Тя върна кората хляб, а беше сита и весела: яла е нещо и е пила нещо, което аз не знам какво е. Ти гледай да се научиш.
На заранта царицата дала на Тимра отново кората хляб и я пратила с еднооката си дъщеря да пасат кравата. Отишли на ливадата. Тимра огладняла. Рекла на сестра си:
— Седни, сестрице, да ти разкажа една приказка. Едноокото момиче седнало и си сложило главата на Тимриния скут. А Тимра почнала:
— Имало едно време едно оченце, едно хубаво оченце. Прилетяла отдалече птичка пъстрокрила, разпърхала се и почнала да му говори: „Склопи се, оченце! Затвори се, хубаво оченце!“ И окото почнало да се затваря, а после се затворило съвсем и заспало.
Като почакала малко, додето едноокото момиче наистина задреме, Тимра му рекла:
— Заспи, сестрице, заспи, миличка, и се не събуждай цял ден! Хубаво си поспи, та си почини!
Момичето заспало дълбоко. Тимра влязла през едното ухо на кравата и излязла през другото. После се наяла и напила, па облякла царските дрехи и почнала да пасе кравата. Надвечер съблякла разкошната премяна, навлякла дрипавите дрехи и взела да бута сестра си и да я буди:
— Стани, сестрице, стани, миличка, че е време да вървим вкъщи!
— Ох, колко дълго съм спала! — рекла момата, като се събудила. — Слънцето е вече залязло. Спала съм, ти го кажи, цял ден.
Върнали се в двореца. Царицата запитала дъщеря си що е станало през деня.
— Кажи ми, дъще, що яде и що пи сестра ти, та върна и тая вечер кората хляб?
— Нищо не знам, мамо — отвърнала момата. — И да ме биеш, и да ме пребиеш, нищо не мога ти каза. Седнахме на ливадата и аз съм заспала, та съм спала цял ден. Когато се събудих, мръкваше се. Нищо не видях.
— Ти си глупава девойка — рекла царицата. — Биваше ли да се оставиш да те приспи тая говедарка? Утре няма да ти дам да ядеш.
После повикала втората дъщеря — двуоката. Поръчала й да отиде на другия ден с Тимра и да я следи какво ще яде и ще пие…
— Само се пази да не би да приспи и тебе като сестра ти! — й казала царицата. — Тимра е хитра. Тя е магьосница като майка си.
Но и с двуоката мома станало същото. Тимра й казала:
— Полегни, сестрице, на коленете ми, да ти разкажа една хубава приказка. Досадно ще ни бъде да вървим по ливадата цял ден след кравата. А тъй няма да видим как минава времето.
Момата я послушала. Полегнала на скута й. Тимра почнала:
— Имало едно време две очици, две хубави очици. Сини, дълбоки, бистри, като два кладенеца. И ето че отдалеко прилетяла птичка златокрила. Запърхала пред тях и почнала да им говори, пеейки: „Мили очици, хубави очици, склопете се, затворете се, заспете! Хубави неща ще видите тогава. Само се затворете!“ И двете оченца почнали да се затварят, да се затварят…
В това време момата заспала. Тимра станала и й казала кротко:
— Спи, сестрице, спи, милинка, и се не пробуждай чак до довечера! Добре си поспи, та се отмори!
И тая мома не видяла нищо. Майка й я наказала. Повикала сетне царицата третата си дъщеря — триоката. Поръчала й да придружи сестра си на другия ден до поляната и добре да гледа, що ще стане там, па да й разкаже сетне.
— Но от едно се пази: да не би и тебе да приспи тая вещица, както е приспала двете ти глупави сестри! Тя е много хитра. Цял ден ходи по ливадата, не сядай на сянка, че може да задремеш!
Отишли на полето. Триоката дъщеря изпълнявала всичко, що й била поръчала царицата. Тичала подир кравата, беряла цветя по ливадите, къпела се в рекичката. Но по едно време се уморила. Седнала до Тимра, под дървото, ала решила да не задрямва. Както седели, Тимра й казала:
— Искаш ли, сестрице, да ти разправя една хубава приказка?
— Искам — отвърнала момата.
— Полегни си на коляното ми, за да слушаш по-добре!
— Ами ако заспя? Мама ми поръча да гледам да не заспивам. Легна ли, ще задремя.
— Как ще задремеш? — казала Тимра. — Приказката е толкова хубава, че няма да ти се иска да мигнеш, додето я не чуеш докрай.
Момата полегнала, а сестра й почнала да разказва:
— Имало едно време две очици, две хубави очици — дълбоки и бистри, като планински езера. Един ден прилетяла кой знае откъде птичка златокрила, птичка пъстрокрила. Почнала да пърха и да пее: „Затворете се, очици! Склопете се, очици! Заспете, очици, да видите хубави сънища! Заспете, да видите такива хубави неща, каквито никой още не е виждал!“ Тъй пеела птичката и двете очици почнали отведнъж да се затварят, да се затварят, да се затварят…