Тогава майката царица излезе от вътрешните стаи и като видя брамина, заповяда да й го доведат. Тя почна да го разпитва:
— Разкажи ми какво знаеш за нея. Чия дъщеря е? Чия жена? По каква чудна случка се е разделила от родителите си и по какъв таен признак ти можа да я познаеш? Разкажи ми всичко.
Като седна на посоченото място, многомъдрият брамин Судева почна своя разказ:
— Сега царува във Видарба цар Бима, който доживя със слава до дълбока старост. А тази чужденка е Дамаянти, дъщеря на видарбинския цар, жена на нишадеца Нала. Тоя син на Виразена безумно проигра цялото си царство; от това време, като остави Нишада, изгуби се с жена си без следа. Бима ни проводи да търсим дъщеря му. И ето, случайно аз познах нашата изгубена княгиня… Та и кой не би я познал? При това тя има белег: на челото й под гъстите коси е скрита звезда, като месец под облак; тя се е родила с тоя знак. Брама я е отбелязал със знака на благодатта.
Судева млъкна. В това време Сунанда се приближи крадешком до дружката си, изведнъж смъкна булото от главата й, разкри къдравите коси, които осеняваха прекрасното чело на видарбинската княгиня и ясно като месец, който пронизва черен облак, блесна чудната звезда. Като видя това, просълзена от умиление, Сунанда падна на гърдите й. Царицата също заплака. Най-после майката царица каза:
— Дамаянти, ти си била дъщеря на моята сестра! Нашият баща бе прочутият дасарненски владетел Судаман. Бима избра сестра ми, а аз бях омъжена за Вирагу. Аз съм те виждала малка, когато заедно с майка ти посетихме в Дасарна баща си. Още тогава тази звезда светеше на челото ти. Щом те видях, когато се яви тук като тъжна чужденка, сърцето ми те нарече дъщеря. Остани при нас; моят дом е твой и всичко подвластно на сина ми е твое. Живей в любов и съгласие с нас: на мене бъди дъщеря, а на Сунанда — нежна сестра.
— Много време живях непозната и доволна тук — отговори Дамаянти; — аз не знаех нужда, бях под вярна защита и в тъгата си срещах веселие. Но по-весело ще ми бъде във Видарба, при баща ми и майка ми. Пусни ме с мир. Аз вече отдавна съм се разделила с ближните си. Чувам оттук как като сирачета плачат за майка си моите деца, викат ме отдалече и казват: „Ние сме без баща, защо ни е животът и без майка?“ Ако искаш да ми направиш най-голямото добро, дай ми по-скоро средства да се върна във Видарба.
— Ще бъде изпълнена волята ти, звездоносна хубавице — отговори майката царица.
След това тя приготви за път милата си гостенка: дадоха й коне с колесница, дадоха й също и стража да я пази по пътя. Подир това се разделиха с плач.
И ето, най-после Дамаянти се завърна при ближните си. Голяма веселба стана във Видарба при посрещането й. Когато Дамаянти се видя с всички, обляна с радостни сълзи, тя притисна към сърцето си своите деца. Бима изпълни обещанието си: той подари на брамина Судева сто тлъсти вола и едно село, богато като град.
След като прекара първата нощ в бащиния си дом, Дамаянти каза на майка си: „Ако искаш да ми запазиш живота, върни ми прекрасния Нала.“ Като чу това, царицата горчиво заплака и дума не можа да й отговори. Заедно с нея се наскърбиха и всички домашни и целият дом се изпълни със скръб. Ето след това какво каза царицата на Бима, господаря на много народи:
— Нашата дъщеря Дамаянти ми откри сърцето си: тъгата й по Нала е неизказана. Но де е той? Ще ни се удаде ли да намерим и него, както намерихме Дамаянти?
Бима свика отново всички брамини.
— Идете по всички пътища и градове да търсите Нала — им каза той. — Разделена от него, Дамаянти вехне.
Брамините се приготвиха за път и всички се събраха при Дамаянти да чуят нейната заповед. Тя ги прие и усмихната през сълзи, им каза:
— Където и да го търсите — дори и в най-бедната колиба, — навсякъде повтаряйте едно и също. Научете наизуст това, което ще ви кажа: „Къде си ти, играчо? Къде побягна с откраднатата дреха и остави жена си в гората? Тя все за тебе тъжи и нито веднъж не е мигнала, откак заспа в тази гора, дето беше изоставена тъй безжалостно от тебе. Това ли й обеща в съпружеската си клетва? Мъжът е прибежище и защита на жената, а ти какво направи с жена си?“ Помнете тези думи и навсякъде ги повтаряйте. Ако някой почне да ви разпитва, знайте, че е Нала. Тогава незабавно го разпитайте и вие кой е. Ако ли ви възрази с някоя дума, то по-скоро ми предайте тези думи. Идете, брамини, търсете Нала и повтаряйте навсякъде тъжната ми песен!
Брамините се пръснаха по всички пътища да търсят Нала и навсякъде повтаряха думите на Дамаянти.
Най-после, след дълго скитане, един от брамините, на име Парнада, се върна при Дамаянти с такова известие: