Трите жени учудено се гледали една друга: никоя от тях не очаквала да срещне някого в това пустинно място.
Царицата заговорила първа:
— Коя си ти и къде отиваш? — попитала тя жената на търговеца.
— Аз съм жена на търговец, ида от далечна страна; търся Махадева. Той е милостив, та ще го помоля да ми дари дете. А ти, благородна жено, коя си и къде отиваш? — попитала тя царицата.
— И аз съм като тебе — с въздишка промълвила Коплинга, — макар да съм царица. Нямам деца, та съм тръгнала да търся Махадева, за да измоля от него детенце. А ти коя си и къде отиваш? — обърнала се Коплинга към третата жена.
— Аз съм танцувачка и също нямам деца; и аз търся Махадева, за да изпрося от него дете.
— Тогава да вървим заедно — предложила жената на търговеца.
Царицата и танцувачката се съгласили. И трите жени тръгнали на път.
Те вървели дълго и навлизали все по-навътре в пустинята. Никъде не срещали жив човек, никъде не се решавали да пренощуват. Краката им подпухнали от ход и се разранили, дрехите им се разкъсали. Те се хранели с диви плодове и корени. Най-сетне стигнали до брега на една много голяма река и се спрели в отчаяние: пред тях течал страшен огнен поток. Не знаели как да минат отвъд. Царицата и танцувачката заплакали:
— Защо бяха тия страдания и тревоги? Как да отидем по-нататък?
Но жената на търговеца не се отчайвала.
— Трябва ли да се спрем сега, когато вече толкова дълъг път сме изминали? — рекла тя. — Хайде да преминем през огъня!
И тя смело се хвърлила в огнените вълни. Ала спътниците й не посмели да я придружат.
— Вървете без страх — викала им през това време жената отсред реката, — огънят не пари!
Но жените се боели:
— Ние ще те чакаме тук. Ако намериш Махадева, кажи му и за нас.
Жената на търговеца излязла на другия бряг. Навлязла в дива страна, дето на всяка крачка срещала слонове, диви бикове, лъвове, тигри и мечки. Те ръмжели към нея от всички страни и й се зъбели. Ала жената безстрашно минавала край тях. Тя си мислела: „По-добре да загина тук, отколкото да се върна, без да достигна целта си.“ И дивите зверове я пропуснали да мине, без да я нападнат. В това време великият Махадева гледал от облаците към земята. Дожаляло му за жената, която вече дванадесет години се скитала с надежда да го срещне. Той посадил сред пустинята мангово дърво, до него направил извор, а сам той се превърнал на факир и застанал под дървото. Но жената била толкова дълбоко замислена, че не видяла ни факира, ни извора, ни дървото. Тогава факирът я повикал:
— Жено, жено, къде бързаш? Ела си почини!
Тя го погледнала и казала:
— Защо се грижиш за мене, благочестиви отче? Чети си молитвата и ме остави да си вървя!
— Спри се — извикал той повторно. — Изслушай ме!
Тя се спряла. Тогава Махадева се изправил пред нея, но не в образ на факир, а в пълния блясък на небесен господар. Жената паднала пред краката му.
— Къде бързаш, жено, кажи ми!
— Търся Махадева: дванадесет години скитам из пустинята и го диря, искам да го помоля да ми подари дете.
— Не го търси вече — властно отговорил Махадева. — Вземи това манго. — И той й подал един плод от чудното дърво. — Изяж го и си иди; твоята молитва е чута.
Тогава жената си спомнила за двете си спътници и рекла:
— Господи, ние сме три, но двете останаха при огнената река: те се уплашиха от страшния поток. Бъди милостив, подари и на тях деца.
А Махадева казал:
— Ако искаш, раздели с тях своето манго и те ще имат деца.
Махадева изчезнал, а жената, весела и щастлива, тръгнала към мястото, дето с нетърпение я очаквали царицата и танцувачката.
— Аз намерих Махадева — той ми даде вълшебно манго и ми позволи да го разделя с вас, за да имаме деца и трите.
Тя смачкала сочния плод, дала сока на царицата, кората на танцувачката, а ядката оставила за себе си.
И трите жени се върнали весели. Царицата и танцувачката скоро стигнали в своята страна, а жената на търговеца трябвало да върви още дълго време, докато стигне до града, дето живеел мъжът й.
Тя толкова отслабнала и се изменила през време на пътуването, че роднините й едва я познали и всички й се изсмели. Дори търговецът казал на жена си:
— Не виждам полза от твоето дълго скитане; ти се върна окъсана като просякиня, та всички ти се смеят.
— Нека се смеят — спокойно отговорила тя. — Аз видях Махадева, изядох вълшебното манго и ще имам дете.