Така и станало. След няколко месеца на търговеца се родил син. В същото време и царицата родила дъщеря, и танцувачката — също.
И трите жени били щастливи; всяка известила на своите роднини и познати и според състоянието си дала угощение на бедните — от благодарност към Махадева. Жената на търговеца нарекла своя син Койла за спомен на манговата ядка; танцувачката нарекла дъщеря си Маули, в чест на сладката обвивка на плода, а малката княгиня кръстили Чандра, понеже била хубава и нежна като светлата луна. Чандра била толкова хубава и мила, че един неин поглед покорявал всички сърца. Тя била най-хубавото дете в цялата страна, а поразително било това, че се родила с две скъпи гривни на краката: тия гривни растели заедно с нея. Такива гривни никой не бил виждал: скъпоценните камъни по тях блестели като звезди, а около тях висели мънички златни звънчета, които звънели, когато някой се приближи към детето. Бащата и майката не можели да се нагледат на момичето. Скоро били изпратени по цялото царство пратеници да свикат учените брамини, за да се узнае съдбата на княгинята. Събрали се мъдрите старци от всички краища на страната. Дълго мълчалите, най-после най-мъдрият от тях рекъл:
— Ако искате да спасите царството, отдалечете детето от страната: след време то ще подпали цялата държава.
Царят се разтреперал от гняв:
— Ти си лъжец! — извикал той. — Ти ще отговаряш с главата си за тези думи.
— Моята шава е в твоя власт — покорно отговорил ученият брамин, — но не ме укорявай в лъжа! Нека донесат малко вълна, аз ще ти докажа, че не лъжа.
Донесли вълна. Браминът я допрял до косата на детето. Вълната веднага пламнала и изгоряла до влакно, като опърлила ръцете на околните.
— Както изгоря сега вълната, тъй един ден ще изгори и цялата страна, ако княгинята е жива — повторил браминът.
Всички придворни изплашено се спогледали.
— Ако е тъй — мрачно решил царят, — нека веднага махнат детето.
Напразно плакала и се молела царицата, напразно раздумвала мъжа си да отмени суровата заповед. Той бил упорит. Заповядано било да сложат детето в голям ковчег, да го занесат отвъд царството и да го хвърлят в една голяма река, която са вливала в морето. Царицата поръчала великолепен ковчег от скъпо дърво, окован със злато и скъпоценни камъни, турила грижливо детето в него и казала да го пуснат в реката.
Ковчегът не потънал. Той плувал дълго, докле стигнал в страната, дето живеел оня търговец с жена си. Когато веднъж търговецът излязъл край реката, забелязал плуващия ковчег.
— Ей, приятелю! — извикал той на рибаря, който простирал наблизо мрежата си. — Хвани онзи ковчег и ми го донеси тук. Той ще бъде твой, а каквото има в него, ще бъде мое.
Рибарят хвърлил мрежата и изтеглил ковчега на брега.
В него спяло хубаво дете. И то не просто дете, а княгиня, понеже дрехите й били златни, а на малките й крачета сияели две чудни гривни. Когато търговецът се навел над нея, малката царска дъщеря се събудила и с усмивка протегнала ръчички към него.
Това го пленило.
— Вземи сандъка — казал той на рибаря, — а детето ще бъде мое.
Рибарят останал доволен от делбата: той имал много деца, а бил беден; търговецът бил богат, но имал само един син.
Той занесъл момиченцето у дома си.
Жената обикнала детенцето и го гледала като родна дъщеря. А когато проходило, тя го сгодила за своя син Койла.
Години минали. Търговецът и жена му умрели, а Койла и Чандра пораснали и се оженили. Койла бил мъжествен и силен като млад лъв, а Чандра — стройна и нежна като палма, със спокойно и прекрасно лице като сребърния месец.
През това време Маули, дъщерята на танцувачката, също пораснала и станала много хубава девойка. Гласът й бил като на чучулига и толкова звънлив, че се разнасял из въздуха на дванадесет дни път. Майка й постоянно ходела от място на място, като се спирала ту в един, ту в друг град, тъй че веднъж се озовала с дъщеря си близо до царството, дето живеели Койла и Чандра.
Койла се разхождал из околностите на града. Отдалеч стигнали до него звуци на чудна песен. Той тръгнал очарован по посока на гласа, за да види певицата. Гласът ту замлъквал, ту отново се чувал. Койла все вървял, навлязъл в джунглите, вървял ден, вървял два. Гласът сякаш започнал да се чува по-ясно, но все още никой не се виждал, а Койла продължавал да върви. Той вървял единадесет дни. Най-после на дванадесетия излязъл на поляната, дето бил разположен станът на танцувачката. Мъжът видял прелестна девойка всред огромна тълпа народ. Тя пеела и танцувала пред очарованите зрители и размахвала над главата си цъфнало клонче.