Койла бил толкова поразен от нейното чудно пеене, че се спрял като закован на полянката.
Замлъкнала песента и всички се струпали около певицата.
— О, чудна девойко! — викали всички. — Не ни напущай, остани тук! Избери си мъж по сърце, вземи когото щеш от нас и живей тук.
Девойката помислила малко.
— Нека бъде, както искате! — засмяно решила тя. — Ловете клончето! На когото падне, той ще ми бъде мъж. И тя размахала клончето, завъртяла го три пъти над главата си и с всички сили го хвърлила.
Клончето прелетяло над тълпата и преди Койла да се опомни, паднало на рамото му.
Всички се спуснали към щастливия избраник и се спрели смаяни: той им се видял толкова хубав, че не приличал на прост смъртен. Дали не е слязъл при тях някой от боговете? Хората го заобиколили и радостно го повели към стана.
— На тебе се падна клончето! Ти ще бъдеш мъж на нашата Маули.
Напразно се опитвал Койла да се освободи:
— Аз дойдох само да послушам — казал той — и не мога да остана тук. Аз не съм от тази страна и си имам жена.
— Това не важи — викали всички, — твоята съдба ти е отредила да останеш тук. Ти ще бъдеш мъж на хубавицата Маули. Нейният глас звучи вълшебно, танците й пленяват погледа. Ти трябва да станеш неин мъж: изборът падна върху тебе.
Койла се чудел какво да прави. В това време му поднесли чаша с вълшебно питие. Той го изпил, без да подозира нещо, и изведнъж забравил целия си предишен живот, оженил се за хубавата певица и останал с нея в стана. Тъй се минали няколко месеца. Койла безгрижно живеел при чергарите, без да прави нещо: наслаждавал се от песните на Маули и от чудните й танци. Но веднъж майката на Маули се приближила до зетя си и казала:
— Зетко, виждам, че си много ленив: толкова време вече живееш с нас, а полза от тебе няма. Ние трябва да те храним и обличаме. Време е да се стреснеш: или намери пари, или напусни нашето жилище!
Тия остри и оскърбителни думи накарали Койла да се опомни. Той за пръв път си спомнил за своята родина и за Чандра и в него се събудило страстно желание да се отърве от Маули и да се върне.
— Пуснете ме — казал той на чергарите. — Моята жена има две скъпи гривни. Едната от тях ще ви заплати пребогато всичките разноски за мене.
Чергарите се съгласили. Койла се върнал вкъщи. Чандра отначало не искала и да чуе, когато Койла й разказал за своята женитба и поискал да му даде гривната си.
— Ти си тръгнал да скиташ по света, без да мислиш, че ме оставяш сама. Ти си се оженил за танцувачката и спокойно си живял между нейните близки, а сега си се върнал да вземеш с измама гривната ми, която се е родила с мене и е порасла заедно с мене. Ти искаш да я подариш на втората си жена. Не. Върни се при нея и при своите приятели, няма да ти дам гривната!
Койла спокойно изслушал укора на жена си:
— Аз съм виновен пред тебе, но те ме опиха с вълшебно питие и аз те бях забравил. А сега чувствувам, че никого не обичам освен тебе, ала не искам да бъда безчестен пред онези: дай ми да се разплатя с тях и веднага ще се върна.
Чандра си помислила, па най-сетне дала на мъжа си гривната, но му предложила да го придружи. Койла се съгласил с радост. Те стигнали до столицата на съседната страна и се отбили да си отдъхнат в къщицата на една стара млекарка. Бабичката любезно ги посрещнала, нахранила ги и ги прибрала да пренощуват. На другия ден Койла казал на жена си:
— Остани тук, бабата ще се грижи за тебе, а аз ще отида в града и ще продам гривната.
Чандра пуснала мъжа си. Ни той, ни тя подозирали, че царят на тази страна и неговата жена са родители на Чандра.
Няколко време преди Койла и Чандра да отидат в оная страна, Коплинга дала две гривни на придворния златар да ги почисти. Над къщата на златаря растяло високо дърво, а на него били свили гнездо орел и орлица с орлета. Орлетата много шумели и досаждали на търговеца и семейството му. Веднъж златарят се качил на дървото, свалил гнездото и убил малките. Орлите се върнали скоро и решили да отмъстят на златаря. Орелът съгледал в работилницата едната скъпоценна гривна на царицата, спуснал се и я отнесъл.
Златарят изпаднал в отчаяние. „Какво ще правим сега? — въздишал той. — Целият ми имот няма да стигне да купя такава гривна, а да направя нова, ще трябва много години работа. Дали да кажа, че съм я изгубил? Няма да повярват: ще помислят, че съм я откраднал, и ще ме съдят.“ Когато на следния ден царицата изпратила за гривните си, той отговорил:
— Още не са готови, ще ги донеса утре.
Тъй правил много дни поред. Омръзнало на пратениците и те почнали да му се заканват; тогава златарят изпратил едната гривна, добре изчистена, и помолил да съобщят на царицата, че втората ще бъде готова след няколко дни. А той в това време продължавал да търси някаква скъпа гривна, с която да замени изгубената, но все не можел да намери.