В града бабата тръгнала бавно по улиците и започнала да се вглежда — дано види някъде Койла или да чуе нещо за него. Но по улиците не се виждал никой и нищо не се чувало: всички се боели да нарушат заповедта. Това усъмнило жената и тя почнала още по-внимателно да разглежда всяко ъгълче и всички улички около пазара, дано срещне Койла. А през това време не преставала да се провиква, като минавала по една и съща улица:
— Мляко, кой иска мляко? Масло, кой иска масло? Сирене, продавам сирене!
Една жена, която през цялото време любопитно я наблюдавала през прозореца, я повикала:
— Стрино, ей, стрино! Защо говориш глупости? Ти вече шест пъти мина по нашата улица и шест пъти извика, че продаваш различни неща в един и същи съд. Може да си помислят хората, че нямаш повече ум в главата си от вчерашния хубавец! Той цял ден седя на едно място с една гривна, а оттам отиде право в гроба.
— За кого говориш? — рекла старата.
— Ти сигурно не си от града, щом нищо не знаеш. Забранено е да се приказва за това: царят се закани да обеси оногова, който спомене за него… Ах, какъв хубавец беше!
— Ами де е сега? — шепнешком попитала бабата.
— Ей там! Виждаш ли на полето народ? Царският златар обвини момъка в кражба и го осъдиха на смърт. Но мнозина го смятат за невинен… Само си мълчи: не казвай никому каквото ти разказах.
Бабата се затекла към мястото, което й посочила жената, но когато стигнала там, видяла трупа на Койла, разделен на две половини. Тя коленичила и се разплакала. Стомната паднала от главата й се счупила на късове. Плачовете на бабата привлекли вниманието на стражата. Няколко души се спуснали към нея:
— Стрино, стрино! Забранено е да се плаче за тоя мъртвец!
— Та аз нима за мъртвеца плача? Какво ми важи той! Стомната ми се счупи, не виждате ли: чирепите се търкалят. Как да не плача?
И тя отново се заляла в сълзи и започнала грижливо да събира чирепите.
След това бабата се затекла у дома си разплакана и се хвърлила към Чандра:
— Дете мое, нещастна дъще моя! Ти си права! Беда, беда ни сполетя!
И тя й разказала всичко.
Като стрела се понесла Чандра към двореца, право в онази стая, дето седял царят.
— Как си посмял да убиеш съпруга ми? — извикала тя, цяла разтреперана от негодуване.
При нейния глас в далечните покои на царицата със звън се разтворил здраво заключеният сандък със скъпоценности, чудната гривна изскочила пред очите на всички, минала през затворените врата и се обвила около крака на разгневената княгиня.
Царят с ужас я гледал, без да може да каже ни дума. А тя в отчаяние паднала на колене, почнала да къса от мъка дрехите си и да скубе буйните си коси. Всеки път, когато се допирала до тях, вълни от пламъци излизали по всички посоки. Старата млекарка, която я настигнала чак в двореца, хвърлила на главата й масло с надежда да угаси огъня, но той пламвал все по-силно и по-силно. Десет къщи вече горели. Пламтял целият дворец и всички сгради около него. Скоро пожарът обхванал града.
Тогава бабичката викнала да плаче:
— Миличка дъще! Пожали поне моята колибка! Не помниш ли, че аз дадох подслон и на тебе, и на мъжа ти?
— Имаш право — рекла княгинята.
И тя замахнала с ръце към оная страна, където била къщицата на бабата. Пожарът изведнъж спрял там, ала продължавал да пламти по другите части на града, докле всички къщи изгорели.
След това Чандра повела бабата — да й каже къде лежи мъртвият й мъж. Млекарката я отвела в гората. Чандра почнала да плаче по съпруга си. Дълго чупила ръце от скръб и плакала. Най-сетне тъгата й утихнала. Княгинята вдигнала ръце към небето и рекла:
— Махадева, велики боже! Дай живот на оногова, който беше отреден от тебе да ми бъде радост и щастие!
Тогава се чул глас отгоре:
— Направи двете на едно и аз ще дам на едното живот!
Чандра разбрала.
— Скоро иди донеси игла и свилен конец! — рекла тя на бабата.
Млекарката се затекла до вкъщи и донесла игла и конец. Княгинята зашила двете половини на мъртвия Койла, па почнала изново да се моли:
— Мили Махадева, велики боже! Аз направих от двете едно. Дай живот на мъжа ми: ти си всемогъщ, от тебе иде всеки живот!
И ето че станало чудо: Койла оживял. Той прегърнал жена си, а тя му разказала какво станало, додето бил мъртъв. Хората от онова царство узнали за чудото. Всички рекли:
— Сам Махадева съживи тоя мъж — да ни бъде цар. Той трябва да царува над нас и неговото потомство да управлява синовете ни.
Те избрали Койла за цар. Дълго царувал той в оная страна. А опожарената столнина цели векове била пустиня, където и трева дори не можела да поникне. Тъй Махадева, който е справедлив, наказал царя, златаря и ония граждани, които наклеветили Койла и го осъдили на смърт.