— Не е вол, а ми се струва, че е лъв — забелязал обущарят. — Не ви трябва да го възкресявате.
— Ба — рекъл единият факир. — Защо пък да не се опитаме? Аз се наемам да наредя костите и да ги сглобя.
Другият фокусник добавил:
— Аз ще кажа две магьосни думи и по костите ще се яви месо, кожа и кръв.
А третият казал:
— Добре. За мене оставихте най-мъчното. Аз ще духна в устата на вола и ще му вдъхна душа.
— Правете каквото искате — рекъл обущарят, — но най-напред ме пуснете да се отдалеча по тая пътека, която води вън от гората. Аз ще се обаждам от време на време. Когато престанете да чувате гласа ми, вършете своите чудеса. Сега сбогом. Още веднъж ви казвам: оставете тия опасни опити! Онова, което се готвите да съживявате, е лъв, а не вол.
— Добре де, щом те е толкова страх, върви си, па ни почакай накрай гората!
Когато обущарят се отдалечил дотолкова, че не се чувал вече гласът му, тримата факири пристъпили към работа. Единият наредил и сглобил костите на животното, другият казал някакви думи и около костите се натрупало месо, по жилите потекла кръв, а най-отгоре се явила кожа, която се покрила с косми.
Да, обущарят бил наистина прав: животното, което лежало на земята пред тримата чудотворци, било лъв. И то доста едър лъв.
— Е, ще ли му вдъхнеш душа? — запитали двамата факири другаря си. — Не те ли е страх, че може да ни разкъса?
— Никак не се боя — отвърнал той. — Щом му дам душа, веднага ще му я отнема.
И той духнал в устата на лъва.
Едва чудотворецът изрекъл магьосните думи, лъвът скочил и се разревал толкова страшно, че и тримата факири изгубили и ума, и дума.
Първият, когото разкъсал лъвът, бил оня, който му вдъхнал душа. Ала и другите двама не се спасили.
Обущарят чул от края на гората страшния лъвски рев и разбрал всичко. Дълго чакал той своите другари, но напразно.
Като рекъл „Бог да ги прости“, той се върнал в онова царство, дето били отишли най-напред, и станал придворен обущар на царя.
Магьосникът, който се превърнал на чакал
Индийска приказка
Имало едно време един богат раджа, който се занимавал в свободното си време с магии. Той управлявал едно от най-обширните царства в Индустан. Любовта му към магията била толкова голяма, че съвсем се увлякъл от тайните науки. Започнал да се занимава с тях денонощно. Но тия науки са опасни. Веднъж раджата извикал с помощта на магьосни заклевания един мощен зъл дух, от когото поискал да му каже някои големи тайни досежно добрите и зли духове и техния живот.
Духът му отговорил, че ще задоволи неговото любопитство, но при едно условие: ако раджата се съгласи — след като си послужи десет години с тайните, които ще му бъдат поверени — да облече кожа на чакал и да прекара в нея седем години.
Любопитството на магьосника било голямо. Без да се колебае дори за миг, той заявил, че е съгласен. Духът му казал тайните и той почнал да си служи с тях. Тия тайни го направили сто пъти по-богат, отколкото бил дотогава, дали му голяма власт над хората, отворили му очите за всичко минало и бъдеще, придали му телесна хубост, каквато нямал никой човек на земята, и го направили толкова привлекателен, че който го види, обиквал го отведнъж.
Няма що да се каже: раджата-магьосник прекарвал от щастливо по-щастливо. Но десетте години минали бързо—ти го кажи, като един ден.
И ето че една нощ се явил злият дух с кожа на чакал в ръце.
— Дойде време да изпълниш обещанието си — казал той на раджата. — Влизай в кожата. Доста ти беше десет години щастие. Всичко на тоя свят се плаща скъпо.
Раджата се съпротивил. Как ще влезе в тая малка кожа — десет пъти по-малка от него? Той не би могъл да се побере в нея.
— Донеси поне по-голяма! — рекъл той на духа-повелител. — Тази е твърде тясна за мене.
— По-голяма не може да се намери — отвърнал духът. — Ти да не искаш пък да има по света чакали като слонове? Тази е най-голямата кожа, но и тя, колкото и да е малка наглед, ще ти стигне, защото ти ще свикнеш да се свиваш.
Раджата все още не искал да се пъхне в чакаловата кожа.
— Хайде, влизай! — викнал злият дух. — Не мога да те чакам. Бързам.
Най-сетне магьосникът се пъхнал в кожата. Колкото и да била тясна, като се посвил, той се побрал в нея. Това се дължело, разбира се, на магьосната сила, що имала тая кожа.
Злият дух казал:
— Отсега нататък през цели седем години тая кожа ще бъде като твоя. Цял ден ще прекарваш в нея; само сутрин, от зори до изгрев слънце, ще я събличаш, но още преди да изгрее слънцето, ще трябва да я обличаш отново. И ще помниш, че както аз ти слугувах невидимо толкова години, за да бъдеш и богат, и хубавец, и щастлив, и властен, и привлекателен, през тия седем години, що идат, ти ще трябва да ме слушаш. Иначе с тебе ще се случат страшни работи. Най-малката от опасностите, на които би се изложил, е да си останеш в чакаловата кожа завинаги: никога да не можеш вече да я съблечеш. Върви сега и помни това, що ти казах. Докле минат тия седем години, всички поданици в царството ти ще бъдат като замаяни. Те няма да знаят живи ли са, мъртви ли са. Щом изтекат уречените седем години, ти ще можеш да се върнеш в царството си и да зацаруваш отново над тях. Тогава замаята им ще мине и те не ще помнят нищо от станалото.