Всички царедворци се погледнали с ужас.
— Мечо, скъпи приятелю — казал царят Лъв, — кой те докара на тоя ред? Главата и лапите ти са одрани: по тях няма кожа. А гърбът ти е целият разкъсан — кожухът ти виси от него на парцали.
Мечокът бил толкова изтощен, че отначало нямал сили да отговори. После казал тихо, както говори умиращ човек:
— Ваше величество, Кума Лиса ме докара до тоя край. Сетне изгубил свяст.
Всички били потресени.
Лъвът почнал да реве, да си скубе гривата, да се кълне, че няма да остави това престъпление ненаказано. Така и трябва да правят царете.
— Мечо, клети ми приятелю — казал той. — Кума Лиса те е убила. Не ми се вярва да оживееш. Но аз се кълна в честта си и ти давам своята царска дума, че ще отмъстя за това страшно злодеяние. Бога ми, ти казвам, ще отмъстя. Главата ми да падне, ако не отмъстя. Най-сетне нека всички разберат, че в тая страна има закони и тия закони са строги.
Кулуф и Дилара
Персийска приказка
Едно време живеел в града Дамаск стар търговец, на име Абдалла. Хората го смятали за най-богат от всички граждани. Макар че бил прекарал какви не премеждия и опасности, докле спечели имотите си, той бил все още недоволен: нямал деца, на които да завещае тия имоти.
Търговецът канел у дома си бедни хора и скитници да ги угощава. Дервишите обсипвал с дарове, за да се молят на Аллаха да му подари чедо. Болници и сиропиталища отварял, джамии градял, дано угоди на Бога. Но всичко било напразно. Абдалла все нямал дете.
Ала най-после Бог се съжалил над него и му подарил момче. Кръстили го Кулуф. Голямо пиршество наредил бащата по тоя случай и сума пари раздал на бедните.
Много злато пръснал Абдалла и много умни хора наел да възпитават момчето. И те го научили на всичко, каквото може да знае човек. Кулуф научил разни езици; наизуст знаел свещените книги и техните тълкувания; знаел историята на всички тогавашни народи; можел да лекува и да познава по звездите; на осемнадесет години бил добър поет и музикант. Но не било само това. Той знаел и военна наука. Никой не можел да се мери с него ни по хвърляне на лък, копие и стрела, ни по въртене на сабя, ни по ездене на коне.
Бащата умрял. Кулуф се видял богат наследник. Баща му го бил научил на всичко освен на едно: как се пестят и печелят пари. Кулуф знаел само да харчи. Той си накупил роби и робини, почнал да кани всеки ден приятели на угощение — да свирят, пеят и танцуват. След няколко години пропилял парите, що му бил оставил бащата. Имал само имоти.
Тогава момъкът се стреснал.
Решил да се залови за работа. Отишъл при своите приятели и им казал:
— Толкова години вече ние прекарвахме с вас в пиршества и веселби. Дойде край на това. Аз съм разорен. Ако не се заловя за търговия, ще изгубя и имотите, които имам, защото пари не ми останаха. Виждате ме, че съм пред прага на неволята. Но приятел се познава в нужда. Затова реших да се обърна към вас. Заемете ми малко пари, за да заловя работа. Скоро ще се замогна и ще ви ги върна.
Приятелите му били глухи за всякакви молби.
Едни казвали, че дълбоко го съжаляват, но не могат да му помогнат: да му помогне Бог. А други просто му обръщали гръб: не искали да го знаят. Трети, на които бил често давал пари в заем, или отказвали, че му дължат, или отвръщали, че нямат с какво да си платят дълга.
Кулуф се разочаровал. Той решил да напусне града. Разпродал всичките си имоти, а с парите, които получил, заминал за земята на кераитите и се спрял в Каракорум, дето царувал тогава Кабал хан.
Там Кулуф се настанил в един кервансарай. Денем се разхождал по града, а вечер се прибирал да пренощува. Облечен разкошно, той минавал за княз. Всички му се покланяли до земята.
Веднъж, като се разхождал по града, момъкът се научил, че двама съседни царе били отказали да си плащат занапред данъка на кераитския цар и му обявили война. Кулуф отишъл в двореца и помолил царя да го вземе на служба в своята войска. Приели го. Кулуф бил смел и умен военачалник. Със своите подвизи той си спечелил почитта на войниците, уважението на офицерите и закрилата на престолонаследника — княз Мирдже хан.
Тогава били размирни времена. И други царе въстанали. Кулуф проявил такава храброст и умение във войните, че Мирдже хан се привързал към него и му станал пръв приятел. Когато умрял царят и Мирдже хан се качил на престола, военачалникът бил назначен за главен царедворец.
Сега вече Кулуф бил толкова богат, че решил да си купи робиня. Един ден, като вървял по улиците, видял една бабичка със забулено лице и с тояга в ръка, че води пет-шест робини, също забулени.