— За продан ли са тия моми? — запитал той.
— Да, господарю.
Кулуф им вдигнал фереджетата и видял, че всички са млади и хубави. Особено му се харесала една от тях.
— Продай ми тази. Тя ми харесва.
Но бабата рекла:
— Не, господарю, тя не е за тебе. Както те виждам, ти си и богат, и благороден. Тебе ти трябва друга робиня — още по-хубава. Ела вкъщи. Там ще видиш много робини — коя от коя по-хубави и по-млади. Има туркини, гъркини, славянки, негърки, немкини, кашмирки, китайки, арменки, грузинки и всякакви други. Ще ти ги покажа да си избереш.
Момъкът тръгнал подир бабата. Когато стигнали до голямата джамия, бабичката казала на Кулуф:
— Момко, почакай ме малко тук. Аз ще се върна ей сега.
Цял час се минал. Кулуф почнал да се безпокои. Но ето че дошла бабата, носеща на гърба си вързоп. Тя извадила от вързопа едно женско наметало и едно фередже, облякла момъка и му рекла:
— Господарю, ние сме честни хора, хора от семейство. Не бива никой да види, че вкъщи влизат чужди мъже. Затова ти наметнах това наметало и ти сложих фередже.
Навлезли в непознати улици. След като ходили дълго, стигнали до една голяма къща, прилична на дворец: толкова била хубава. Всичко вътре било разкошно. Минали по един двор, постлан с разноцветен мрамор. Влезли в много широк салон, в средата на който имало водоскок от порфир; в прозрачната вода плували патенца. Наоколо били накичени сума златни клетки, в които имало какви не птици; те пеели, чуруликали, пищели, цвърчели.
Додето Кулуф слушал птиците, дошла една хубава мома. Тя се приближила към него и с любезна усмивка му се поклонила. Той й отвърнал също с поздрав. Момата го поканила да седне, изтрила му очите и лицето с копринена кърпа и му се усмихнала.
Момъкът решил да купи тая робиня.
Но ето че се явила втора, още по-хубава. Златистите й коси се развявали по раменете. Тя се приближила учтиво и любезно до Кулуфа, целунала му ръцете и почнала да му мие нозете в един позлатен леген. Той отначало не й позволявал. Но тя настояла толкова любезно, че момъкът се съгласил.
— Тази ще купя — си казал той.
Ала когато се свършило миенето, Кулуф видял, че идват двадесет момичета, едно от друго по-хубави и по-очарователни. С тях вървяла мома — очевидно тяхна господарка, — много по-хубава от всички и несравнимо по-богато облечена. Пред тая хубост Кулуф останал като вкаменен.
— Не ме ли мамят очите ми? — си казал той. — Сякаш виждам месечината, заобиколена от звезди.
Момата поздравила момъка, седнала до него и заповядала да донесат нещо да го почерпят. Донесли шербет. Робините почнали да наливат златни чаши, украсени със скъпоценни камъни, и да ги подават на господарката си и на нейния гостенин.
После преминали в трапезарията да закусят. Всички насядали около една дълга трапеза, отрупана с какви не ястия — едно от друго по-вкусни. Те били толкова много, че човек не може ги опита. Имало и всякакви плодове, и сладкиши, и банички с мед и сироп.
Като се свършила закуската, влезли в друг чертог — да пият вино. Там имало големи саксии с отбрани цветя, които издавали приятна миризма. Всред стаята се намирал мраморен водоем, дето се изстудявало виното.
Всички пили. Пил и Кулуф. Главите им се позамаяли. Върнали се отново в широкия салон, дето момите почнали да пеят, свирят и играят. Но колкото и да били даровити певици и свирачки, те не можели да се сравнят с господарката си. Тя свирела едно след друго и на лютня, и на арфа, и на флейта. Изпели много песни — все хубави. Гласът й бил като на славей.
Тая мома толкова се харесала на Кулуф, че той решил да поиска ръката й.
— Ти си по-хубава от всички царици на света — й казал той. — Аз те обикнах още от първия миг, когато те видях. Искаш ли да ми станеш съпруга?
Ала тя го отблъснала и рекла:
— Ти се забравяш, млади момко! Не знаеш в чия къща си попаднал. Преди всичко аз не те познавам. Имай предвид, че момата, с която приказваш, не само не е робиня, но не е и обикновена господарка. Не бива и да си помисляш, че аз бих се оженила за тебе. Няма и да ме видиш вече.
Като рекла това, тя излязла.
Излезли и другите моми след нея. А Кулуф останал като ударен с камшик след тия думи.
По едно време влязла бабичката, която била довела момъка.
— Какво направи ти? — рекла тя с укор. — Биваше ли да стигнеш дотам? И по разкоша на къщата, и по любезното посрещане ти трябваше да разбереш, че господарката на тоя дворец не е продавачка на робини. Ти оскърби една мома, която е дъщеря на един от първите придворни.
След тия думи на Кулуф му станало още по-тежко.