Стражите отговорили, че не е влизал никой.
В това време бабата събудила своя гостенин и му напомнила, че трябва да си върви.
— Ако царят узнае, че си нощувал в моята колиба, ще ме накаже със смърт. Ставай скоро да си вървиш.
Но царският син й се примолил да го остави.
— Много съм уморен — казал той, — па съм и болен. Остави ме още един ден и една нощ да си почина.
Бабата се съгласила. Тя и не мислела вече след това да подканва царския син да си отива, защото плащал скъпо-прескъпо за нощувката. От торбата той вадел и храна, и дрехи, и всичко друго, каквото потрябва.
Когато се мръкнало, Лъчезарната княгиня излязла отново да свети на гражданите. След полунощ, когато се прибрала, князът пак се озовал в покоите й. Тоя път той извадил от торбата едно голямо було — толкова голямо, че можело да покрие не спалнята на княгинята, а и целия дворец. То било изтъкано от най-тънки златни жици и извезано със сребърна везба, представяща пеперуди, цветя, охлювчета и риби. За да се побере в стаята, трябвало да се сгъне на четиридесет и осем ката. Но и тогава то си оставало прозрачно като въздуха. Князът го метнал върху спящите моми и си отишъл.
На заранта княгинята се събудила с приятна изненада, като видяла скъпоценното було, с което била заметната. Тя извикала майка си и й казала:
— Виждаш ли какво хубаво нещо намерих тая сутрин? Не знам кой ми го е донесъл, както не знам и отде са се взели хубавите цветя, които бяха наредени вчера заран в стаята. Навярно боговете са ми пратили всички тия подаръци. Те искат може би да ми кажат нещо. Какво искат да ми кажат, мамо?
— Не знам, дъще — рекла царицата. — Може би искат да ти кажат, че скоро ще се омъжиш.
Бабата тоя ден не напомнила на царския син, че е обещал да си отиде. След полунощ той наново се озовал в покоите на Лъчезарната княгиня. Но тоя път бил облечен в разкошна премяна, която извадил преди това от вълшебната торба.
Княгиня Лабам спяла дълбоко. Князът поискал от торбата да му даде един вълшебен пръстен от злато, украсен с много скъпоценни камъни. Сложил го внимателно на пръста на спящата мома. Ала пръстенът бил толкова тежък, а пръстът на княгинята — толкова нежен, че китката й увиснала, както увисва крехко цвете, на което е кацнала едра пчела.
Княгинята се пробудила и като видяла пред себе си непознат мъж, уплашила се.
— Не бой се, княгиньо — казал й кротко момъкът. — Аз не съм лош човек.
— А кой си ти и откъде си?
— Аз съм царски син. Баща ми живее много далече оттук. Дошъл съм да те искам за съпруга. Ако си съгласна, приеми тоя пръстен, който сложих на ръката ти.
— Ти ли си донесъл цветята и булото?
— Да, аз ги донесох, за да ти ги подаря. Понеже спеше, оставих ги.
— Благодаря ти. Приемам пръстена. Но ще те предупредя, че баща ми е много строг. Той ще се ядоса, като узнае, че е дошъл чужденец в царството му, и ще иска да те накаже. Ще гледам да го убедя да ти прости. Хайде сега си върви — да не те видят робините. Ако те види някоя от тях, ще се развика, та стражите ще те уловят и баща ми ще те убие.
След като си отишъл царският син, княгинята повикала майка си.
— Мамо — рекла, — твоите думи почват да се сбъдват. Синът на един далечен цар е дошъл да ме иска за жена. Даде ми тоя пръстен. От него са и цветята, па и булото. Моля те, иди при царя и му обади. Страх ме е да не поиска да убие момъка. Князът се крие в колибата на една бабичка накрай града.
Като се съмнало, царицата отишла при мъжа си и му разказала всичко.
Царят бил наистина строг човек.
— Щом толкова ме молите — рекъл, — най-сетне няма да придирям твърде. Ще му простя, че е дошъл въпреки моята заповед. Но щом иска да му дам Лабам, ще трябва или да извърши всичко, което ще му поръчам, или да бъде наказан със смърт. Такива са моите условия. Пратете хора да му кажат това.
Царските пратеници отишли в колибата и предали на момъка царската повеля. Бабата, като разбрала, че гостенинът й е дошъл да иска Лъчезарната княгиня, почнала да го увещава да се откаже от тая мисъл.
— Сума царе и князе са идвали да искат княгинята, ала всички са изгубвали живота си. Царят е много хитър; той измисля такива неща, че никой не може да ги направи. И тебе ще погуби.
Но князът не се разколебал.
Като отишъл в двореца, царят го посрещнал прекалено любезно и казал:
— Княже, щом толкова ти се иска да ми станеш зет, с радост ще те приема. Само че преди това ще трябва да свършиш една малка работа. Ще ти дадат триста кила сусамено семе. До довечера ще трябва да извадиш от него всичкото масло, що съдържа. Не направиш ли това, ще бъдеш обезглавен.
Отвели княза в един двор. Там лежели чували, пълни със сусамено семе. Имало и големи стискала за масло. Царските слуги изсипали семето в стискалата и си отишли.