Князът се замислил. Не за един ден, а и за десет не би могъл той да изстиска всичкото семе, дори и да би имал силата на исполин.
Но ето че си спомнил за царя на мравките. Повикал го. Мравият цар дошъл.
— Моля ти се — рекъл му князът, — помогни ми. Карат ме да изстискам маслото от всичкия тоя сусам. Това не е работа като за мене: до довечера трябва да я свърша, а аз досега не съм вадил масло от сусамено семе.
— Остави тая работа на мене — казал мравият цар. — След два-три часа ще я свърша.
Той събрал всички мравки, които били свободни в това време. Те полазили в стискалата, прояли зърната и маслото потекло от тях. Съдовете за масло се напълнили. Когато мравките си отишли, князът натиснал по веднъж-дваж всяко стискало и изцедил останалото масло.
На мръкване царят отишъл да види какво е направил князът. Той се учудил, като видял, че работата е свършена.
— Добре — казал, — ти, изглежда, си трудолюбив момък. Но не знам дали си смел. Утре заран ще дойдеш пак. Чака те втора работа.
Каква била тая работа?
Бащата на Лабам се занимавал с магьосничество. Той бил хванал два дявола, прилични на чудовища: с глави на змейове, с крила на прилепи, с тела на крокодили и с лъвски нозе. С тия два дявола трябвало да се бори князът и да ги убие.
Но още като излязъл от колибата на бабата, момъкът извикал тигъра. Звярът се явил и князът го помолил да му помогне в борбата.
— На драго сърце — отвърнал тигърът, — ала трябва да извикам и тигрицата: сам не мога да се боря с два дявола. Па и ти ще помагаш с вълшебната тояга.
Момъкът поискал от торбата да му даде две златни огърлици и ги сложил на двата звяра, па ги повел към двореца.
— Ето ме — рекъл на царя, — идвам да се боря с дяволите. Можеш да ги пуснеш. Както виждаш, водя си и ловджийските кучета.
Царят заповядал да отключат вратата на онази килия, дето били затворени чудовищата. Тигърът и тигрицата ги посрещнали яростно, а князът пуснал вълшебната тояга и й заповядал да удря дяволите, додето ги пребие. Не трябвало много време, за да се свърши тая работа.
Но Лабаминият баща не дал и тоя път дъщеря си на княза.
— Още една работа те чака — рекъл. — Ела утре пак.
Когато князът отишъл в двореца, царят му казал:
— В големия двор на моя летен дворец, който се намира на седем дена път оттук, съм заповядал да изкопаят едно езеро. Почвата е песъчлива, та водата попива. Но много ми се иска езерото да се напълни с вода и да има в него риба. Твоята последна работа ще бъде тая: да напълниш езерото с вода и да пуснеш в него по два чифта от всички риби, каквито се въдят в езерата по цялата земя. Това трябва да направиш за един ден и една нощ.
Князът побързал да се качи на вълшебния килим, като взел със себе си и другите предмети. След миг се намерил в летния дворец. Най-напред заповядал на торбата да изтърси толкова глина, че да се покрие цялото езеро. После накарал тоягата да набие яко глината, че да се залепи о пясъка. След това кофата трябвало да напълни езерото с вода, а най-сетне от торбата трябвало да излязат всички риби, които желаел да има царят, и да скочат в езерото.
Тая работа се свършила още същия ден. Преди да се свечери, момъкът се намерил в колибата на бабата и легнал спокойно да спи.
На другата заран отишъл при царя.
— Слушай, приятелю! — рекъл му царят. — Какво се бавиш още? Нали трябваше да заминеш за летния дворец? Бързай, че не ще успееш до довечера да свършиш работата.
— О, аз я свърших вече! — казал князът. — Иди да видиш.
Царят пратил хора да проверят дали наистина езерото е готово и има ли в него риба. След две седмици пратениците се върнали и казали на своя господар:
— Царю честити, да видиш чудо невидяно! Езерото е пълно догоре с бистра вода. Всякакви водни растения цъфтят в него. Какви ли не цветя има: румени лотоси, бели водни перуники, синкави звънчета и зелени водорасли. А рибите, които плуват, не могат се описа: толкова са много и тъй са хубави те! Едни са сребристи като лунна светлина; други — златисти; трети — червени; четвърти — черни като абанос; пети — пъстри като тигър. Като ги загледа човек, не може да си откъсне очите от тях.
— Щом това е истина — казал царят, — този момък заслужава да му дам княгиня Лабам.
Сватбата станала с голямо тържество. Като се минали няколко месеца, Лъчезарната княгиня се качила със своя съпруг на вълшебния килим, за да отидат в царството, отдето бил родом князът.
И много години след това тя живяла, за да свети над това царство и да носи щастие на хората.