— Танковете да не стрелят, освен ако не бъде прихваната по-тежка мишена — извиках по общия канал. — Пехотата да премине в настъпление.
Всички танкове би трябвало да са в режим на стрелба само по големи мишени, но не исках някой от моите неопитни пилоти да се развълнува прекомерно и да открие огън на своя глава. Приятелският огън щеше да види сметката на моите пехотинци много по-бързо и сигурно от всичко, с което би могъл да ни изненада противникът.
Моите хора преминаха в настъпление и скоро влязоха в близък бой сред дърветата. Зеленият сумрак на джунглата скриваше сражението от погледа ми, виждах само фойерверките на лазерните лъчи. Сблъсъкът беше свиреп и трая кратко. Има-няма три минути по-късно хората ми започнаха да се връщат и едва шепа от тях бяха ранени.
— Мисията изпълнена, сър — докладва един лейтенант.
— Ранените да се качат по стъпенките на танковете. Ще се възстановят по пътя.
Тъкмо си помислих, че операцията върви по-добре от очакваното, когато Робинсън се обади по общия канал.
— Вражески единици, сър. Настъпват с висока скорост от изток.
Обърнах глава към „екрана“ на стената. Медните мъниста отново се бяха появили. Все още бяха доста далеч, но бързо скъсяваха разстоянието. Самолети, без съмнение. Толкова се бях заплеснал по сухоземната операция, надничайки през процепите в стените, че съвсем бях забравил основното предназначение на реещите се танкове — да осигуряват прикритие на малката ми войска срещу бронирани бойни машини и самолети.
— Всички да бъдат в готовност. Затворете процепите.
— Изглежда, имат самолетоносачи някъде там, сър — каза Робинсън, загледан в релефните изображения на приближаващите се самолети. — Идват от същата посока като преди, а поне на моята карта няма отбелязани бази в района.
— Прав си, майоре — казах аз. Вражеските единици се множаха пред погледа ми. Преброих поне десетина. Секунди по-късно вече бяха повече от двайсет. — И този път едва ли ще ги убедя да бият отбой.
18.
Наредих на пехотинците си по брега да се пръснат и да потърсят прикритие, после дълги секунди гледах как самолетите се приближават. Какво щях да правя този път? Стомахът ми се беше свил на топка. Целта ми никога не е била да избия най-добрите пилоти, с които разполагаше планетата. Именно тези мъже исках да привлека на своя страна, исках те да пилотират новия ми флот от космически кораби, ако изобщо успеех да го построя.
Кроу се свърза с мен по частния канал.
— Схванах!
— Какво си схванал?
— Ще ги оставиш да се приближат и ще ги свалиш в последния момент, когато няма да могат да реагират, нали? Това генералите им трудно ще го преглътнат. Цяла самолетна ескадрила — изпарена за секунди.
Примигнах. Така описаното развитие на нещата се различаваше диаметрално от онова, което се опитвах да постигна… но иначе Кроу беше прав, защото точно това щеше да се случи. Думите му ме сръчкаха като остен.
— „Патън“, прихвани водещия самолет. Намали мощността до пет процента и открий единична стрелба на интервали от една секунда.
Отворих общия канал и наредих на всички да не стрелят.
Ясно чувах неприятния смях на Кроу, гъгнив и доволен. Той все още вярваше, че ги примамвам в смъртоносен капан. Наблюдавах напрегнато екрана няколко секунди. После водещият самолет внезапно напусна формацията, зави и започна да губи скорост.
— „Патън“, прихвани следващия най-близък самолет и стреляй при зададените параметри.
Скоро и вторият самолет се отдели от ятото. Полегна на крило и влезе в спирала. Наблюдавах случващото се с мрачна решителност.
— Прекрати обстрела на втория самолет и прихвани третия.
— Какви ги вършиш, по дяволите? — попита Кроу.
— Ослепявам ги — отговорих аз.
— Какво?
— Лазерни попадения с ниска мощност при голямо разстояние и прикрити от атмосферата. Достатъчни да ги обезвредят, без да ги убият.
— Ами ако имат автоматична защита?
Третият самолет изгуби височина.
— Явно нямат — казах аз.
— Мамка му, ако не ги унищожиш, скоро пак ще ни нападнат.
— Джак, точно тези мъже ми трябват за пилоти на бъдещите ни кораби. Целта ни не е да избием собствените си хора, а да ги вразумим, да спечелим уважението им.
— Големите кучета уважават само силен ритник в муцуната, Ригс.
— Аз командвам операцията, Джак. Ригс — край.
След като и четвъртият самолет изпадна от формацията, останалите разбраха посланието и поеха по обратния път. Преди да завият обаче изстреляха по нас щедро количество торпеда, които ние свалихме с лекота. След това сменихме посоката и отново се отправихме към главния лагер.