Заварихме го изоставен. Явно и тук, на земята, бяха разчели правилно посланието ни. Излязох от „Патън“ и отидох в същия бункер, където се бе провел онзи паметен разговор с генералите Соколов, Барера и Робинсън. С мен бяха взвод пехотинци и Кроу. На останалите бях наредил да обходят района.
В командния бункер имаше само двама души. Единият беше генерал Кер, другият — майор Барера. Майорът беше вързан, по лицето и тялото му имаше следи от побой. Висеше напред с отпусната глава.
— Мъртъв ли е? — обърнах се към генерала.
— Не, само си подремва.
— Вие защо още сте тук?
— Исках да говоря с теб, Ригс.
— Ами говорете — казах аз.
— Не — каза Кроу и разбута пехотинците да излезе напред. — Ще говориш с мен.
Дамата с Кер се обърнахме към него, после Кер отново погледна към мен.
— Изненадан съм, че още не си се отървал от този малоумен пират, Ригс.
— Арестуван си — уведоми го високопарно Кроу.
Пехотинците погледнаха към мен и аз кимнах леко.
— Не съм въоръжен — каза Кер, докато неколцина от моите се приближаваха към него. Обкръжиха го, стиснали оръжията си в готовност. Генералът бръсна с поглед лазерните пушки — ясно му беше, че всяка от тях притежава огневата мощ да унищожи лек танк.
— Защо си тук, Кер? — повторих въпроса си.
— Да ти се предам — преспокойно каза той.
— Не че ми се опъна много.
Кер вдигна рамене.
— Нямах необходимите ресурси за повече. Само няколко заблудени последователи и глупаци.
— Какво?
Кер бръкна в джобовете си, при което моите хора настръхнаха. Извади лулата си, запали я и всмукна дълбоко от дима под развеселените погледи на пехотинците. Помещението бързо се изпълни със син ароматен дим. Сякаш не беше обграден от вражески войници с тежки оръжия, той тръгна преспокойно към големия прозорец с изглед към океана. Парчетата счупено стъкло хрущяха под стъпките му.
— Хубава гледка — каза той. — Трябва да оправиш този прозорец.
Сетих се за лицето на Соколов, докато ръката го измъкваше през същия този прозорец преди няколко дни.
— Ще го имам предвид. А сега кажи какво става.
— Аз съм ренегат. Тази операция никога не е била оторизирана от властите — каза уверено той. Извади лулата от устата си и я размаха като показалка. — Всичко това го направих на своя глава. Възползвах се от всеобщия хаос, превзел правителствените агенции. Реших да уловя малко риба в мътна вода. Проявих инициатива. Само че гамбитът ми се провали, амбициите ми за лична слава се издъниха и вече съм твой военнопленник. Малкото ми шантаво приключение стигна до тъжен финал.
Зяпахме го вкупом. Кимнах бавно.
— И тази история за малкото ти приключение вече е стигнала до новините, нали?
— Така изглежда. Включи телевизора. Прочети онлайн блоговете. Всички искрено съжаляват за това печално недоразумение. Всички искат да изцелят раните, които съм нанесъл на героите от Звездната армада.
— Раните, които си нанесъл… самосиндикално? — попитах.
— Да, всичко беше мое дело. Доколкото знам, довечера президентът ще се извини лично в изявление към обществеността. Ще обясни на какъв ужасен стрес са били подложени нашите военни при неотдавнашната война с извънземните. Ще се обърне към вас. Ще предложи опорни точки за преговори.
— И това ли ще получим? Едно шибано извинение? — изрева Кроу, загубил контрол над гнева си.
— Едно искрено извинение — спокойно го поправи Кер. — Но това е само началото на оздравителния процес. Ще бъде предложена кръгла маса. Сгрешилите ще бъдат изритани от Пентагона — на това можете да разчитате напълно, господа. Както и че ще бъде даден ход на независими разследвания. И всичко това ще се ръководи от най-високите възможни нива.
— Това май е най-голямата купчина фъшкии, за която съм чувал — каза невярващо Кроу. Останалите пехотинци в помещението закимаха в знак на съгласие. Кер стоеше с високо вдигната глава.
— Да видим дали съм разбрал правилно, генерале — казах аз, с надеждата, че добре контролирам гнева си. — Администрацията се опита да ни размаже, но понеже не успя, сега ще го играе, че вие сте действали самостоятелно. Заблудили сте се нещо. Повели сте неоторизирана операция към Андрос, за да плячкосате острова, това ли е историйката?
— Не е историйка, а факт — каза Кер.
— И са ви оставили тук, за да ни разкажете това? — попитах аз. — Да ни затворите устата?