— Нищо подобно. Вие ме пленихте както си трябва.
— С други думи — казах аз, — сега, след като се провалихте, администрацията се срамува от вас и не иска да има нищо общо с действията ви.
— Аз съм обикновен ренегат. Луд човек. Заслужавам съдбата си.
— Ами ако изляза на живо по телевизията и разкажа истината? Ако разкажа на света какво точно се случи тук?
Кер посочи с лулата си към мен, обвинително.
— Точно от такова нещо нямаме нужда в момента. Човечеството е изправено пред изтребление. Трябва да се обединим и да спрем извънземната заплаха.
— Да го убием — предложи Кроу. — При тази редакция на събитията никой няма да ни обвини.
Погледнах Кроу и въздъхнах. Очите му пак бяха изскочили. Бузите му червенееха. Трябваше да призная, че идеята му ми допадаше. Кер ни наблюдаваше мълчаливо.
— Ами той? — попитах и кимнах към Барера.
— Той си подремва — каза Кер.
— Питам какво сте му направили и защо.
Кер сви рамене.
— Беше подложен на разпит. Не получихме желаната информация. Предполагам, че се е уморил.
На лицето на Кроу се изписа широка злобна усмивка.
— Това ми дава една идея. Ще поокастрим нашия добър генерал, парче по парче. После ще му инжектираме нанити колкото да поправят тъканите, после пак ще го режем. Може да отнеме седмици, но ще си каже и майчиното мляко. И кой номер обувки носи милата му майчица. Всичко ще си каже. До последното име и подробност.
За пръв път маската на Кер се пропука. Лицето му лъсна от пот. Лулата му загасна, но той не си направи труда да я припали отново. Гледаше ме изпитателно, докато аз обмислях въпроса.
Кимнах.
— Идеята ти не е лоша, адмирале. Хайде да излезем навън за малко.
Наредих на двама от пехотинците да държат Кер под око, на друг — да събуди Барера, после излязох след Кроу от командния хангар. Стъпих на песъчливата почва и несъзнателно вдигнах глава към кръпката небе, където бях видял „Аламо“ за последно. Чудех се къде ли е нанокорабът и дали Соколов още е на борда му нейде в дълбокия космос. Съчувствах на всеки, затворен в търбуха на онези безсърдечни кораби.
Плажът не беше далеч и аз за пореден път си обещах дълга ваканция на белите галени от бриз пясъци. Ще хвана тен, Сандра — също. Загледах се в искрящосините вълни и бялата пяна. Тук-там прибоят беше оставил водорасли по пясъка.
Помолих Кроу да ме изчака малко. Пристъпих встрани от сградите и пехотинците. Опитах се да отворя канал към сержант Куон.
— Куон? Тук Ригс.
— Сър? Момент само.
Зачаках притеснено. В беда ли беше сержантът? Не се чуваше стрелба.
— Къде е Сандра, Куон? — попитах, безсилен пред тревогите си.
— Тук е, сър, до мен. Движим се на юг към вашата позиция. Какво става? Върнахме ли си главната база?
— Да. Да, върнахме си я.
— Битката голяма ли беше, сър?
Плъзнах поглед по ведрия плаж и тихите сгради. Имаше известни щети, но нищо сериозно. Няколко дупки от куршуми. Нещо край столовата димеше, но пламъци не се виждаха. Кер и хората му бяха влезли в лагера, след като Барера ми беше изпратил своя гарнизон, предвождан от Кроу. Този опит за преврат е бил детска игра, осъзнах аз. Нищо и половина в сравнение с титаничните битки, които бяхме водили срещу макросите в Южна Америка.
Замислих се по-дълбоко за борбата за власт между притиснатите земни правителства и новоизлюпената Звездна армада. За убийцата Есмералда, която се би с мен до смърт на кораба на Пиер. Тези битки не бяха големи, но бяха наклонили везните достатъчно, за да решат съдбините на света. И извън всяко съмнение бяха решили моята съдба.
— Да, Куон — отвърнах аз. — Голяма битка беше. Ние победихме… този път.
19.
С Кроу обсъдихме ситуацията и стигнахме до извода, че ако си поговоря насаме с Кер, той може би ще спре да дрънка глупости. Кроу, изглежда, смяташе, че планът ми е да притисна генерала, да го сплаша сериозно, и тази идея го изпълваше с вълнение.
— Добре — каза той. — Само ти и милият генерал. Дай му да се разбере, Кайл. И не приемай на доверие нито една негова дума.
Кроу имаше основание. Генералът щеше да се опита да ме обърка, но аз нямаше да го позволя. Само дето изтезанията не ми бяха по вкуса. Последното не го споделих с Кроу, иначе току-виж решил, че имам нужда от помощ.
Преместих Кер в съседното помещение, което използвахме като амбулатория — там връзвахме мъжете, които се подлагаха на нанитните инжекции. Той влезе и изгледа с подозрение стола от неръждаема стомана и коланите за връзване, които висяха разкъсани.