— Какво е това? — попита уж небрежно.
— Слагаме на този стол мъжете, които се подлагат на нанитна трансформация.
— Всички колани са скъсани — изтъкна той.
— Да, случва се често — отвърнах. — За жалост, кожените колани не могат да удържат нашите пехотинци, след като силата им е била увеличена с пълна доза нанити, а процедурата ги е хвърлила в пристъп на дива ярост.
— Тогава защо изобщо ги връзвате?
— Реакцията варира. Някои само повръщат и губят съзнание. Други изпадат в бяс и се самонараняват, но тази фаза обикновено приключва преди силата им да се е увеличила. Накратко, столът и коланите вършат работа при повечето, но не при всички.
Кер облиза устни. По гладките странични облегалки на стола имаше петна засъхнала кръв. Зачудих се дали и електрическите столове не изглеждат така. Не бях виждал електрически стол отблизо.
— Не е ли по-разумно да монтирате метални скоби? — каза Кер. — Те няма да се чупят.
— Опитахме и това — казах аз, — но резултатът беше катастрофален. Мъжете, които изпадаха в пристъпи на бяс, пак се освобождаваха, като чупеха и откъсваха собствените си ръце. Поправката на такива рани е много по-продължителна и травматична за всички. Кожените каиши задържат повечето, а към онези, които ги разкъсват, подхождаме индивидуално.
Кер кимна и каза:
— Каква саможертва.
— Така е, да. — Наблюдавах го и се питах дали пак не ме будалка. Струваше ми се, че говори сериозно, но вече нямах вяра на собствената си преценка по отношение на този човек. Малцина бяха успявали да ме заблудят като него.
— Хайде да си поговорим, генерале — казах. — Само ние двамата, неофициално.
— Отлична идея.
— Би ли ми казал защо толкова добри мъже трябваше да загинат на този остров. Защо изцапахме ръцете си с кръвта им — ти и аз?
Мисля, че думите ми го жегнаха, пък било и само за миг. Той кимна.
— Добре. Мисля, че заслужаваш да ти кажа истината.
Огледа се къде да изтръска пепелта от лулата си. Не откри подходящо място и я изтръска върху една от страничните облегалки на електрическия стол. Сред кървавите петна и скъсаните каиши се появи малка купчинка сива димяща пепел.
— Струва ми се, че вече си наясно с по-голямата част — каза той. — Всичко това ни свари неподготвени. Трябваше да се придвижа насам бързо, в рамките на няколко часа, с всички налични активи. Военната машина се задейства бавно. Така и не придвижихме сериозни сили към острова. Имахме няколко подводници с ракетни установки. Хеликоптерите докараха отряд командоси и снайперисти от Флорида, с които да нападнем лагера ви. Самолетоносачите влязоха в обсег едва тази сутрин, но вие бързо ги накарахте да подвият опашки. Лесно се справихте и с няколкото роти редовни войници, които изпратих на север.
Примигнах, осмисляйки информацията. Било е блъф. Никаква мащабна офанзива не бе имало. Бяха ни тормозили и подкарвали като с остен, при това с минимални ресурси от своя страна. Останали без нанокораби и комуникационни системи, ние бяхме реагирали хаотично. Моменти като този хората наричат откровение.
— После правителството промени мнението си — продължи Кер. — По план трябваше да се справим с вас бързо и без много шум. Всичко трябваше да се замете под килима, но не стана така. Отчаяната ви съпротива нанесе достатъчно щети и удължи операцията, в резултат на което подробностите стигнаха до медиите.
— И как реагира обществеността? — попитах аз. — Какво мислят хората за намерението ви да окупирате острова и да разпуснете Звездната армада?
— Не си ли гледал телевизия? Сайтове, блогове?
Усмихнах се накриво.
— Бях зает да се сражавам за живота си.
Кер кимна.
— Обществената реакция беше… крайна. Хората гледат на нас като на нашественици, предатели, убийци на герои. В рамките на двайсет и четири часа новината се разчу по целия свят и общественото мнение беше изцяло във ваша полза. Направихме поредица от грешки и си създадохме свой собствен Залив на прасетата. Америка все още е демокрация, на хартия поне, а тази есен предстоят избори. Конгресмените оттеглиха подкрепата си за операцията веднага щом се разчу, че сте успели да удържите тайната си база. Стигна се до най-лошия възможен сценарий, едно малко Аламо. Ясно беше, че рано или късно някоя репортерка ще се появи тук да те интервюира.
— И каква е твоята нова роля във всичко това?
— Аз съм… съветник. С постоянно назначение и на твое разположение.
— С други думи, си мой заложник.
— Това е грозен и архаичен термин.
— Да, но описва много точно ситуацията — възразих аз. — Кажи ми нещо, генерале. Какво те накара да се включиш в тази дивотия? Мислех, че с теб се разбираме доста добре.