Той сви рамене.
— Правителството действа слепешком, Кайл. Като всички останали. Твоят флот си тръгна. Ние видяхме възможност да се намесим. После решихме, че и други ще видят тази възможност, и параноята си каза тежката дума. Всичко започна като дискусия за фабриките. Не можехме да позволим чуждоземната технология да попадне в ръцете на друга държава. Ако вие не можете да я опазите, значи трябва да се намесим ние и да я опазим на всяка цена.
Кимнах. Твърденията му звучаха правдоподобно.
— Ами онова за електромагнитните импулси и неутронните бомби? — попитах.
— Блъфирах. За толкова кратко време успяхме да придвижим само няколко самолетоносача и една дивизия от силите за бързо реагиране. Всичко останало изисква време, поне седмица. За толкова време щяхте да организирате непробиваема отбрана.
Гледах го и си мислех колко съм глупав. Хванал се бях на блъфа му, повярвал бях на приказките му за атомни бомби и модерни оръжия. Изсмях се на глас.
— Хитрец такъв — казах. — Мъжът, който никога не блъфира. Повярвах, че разполагаш с ония готини бомби. Подхлъзнал си ме.
Усмивка се мярна за миг на лицето му.
— Както и ти — мен. Само дето твоите изненади се оказаха доста по-смъртоносни от моите.
Замислих се. От военна гледна точка направо ги бяхме размазали. Избили бяхме пехотата им почти без да дадем жертви. Свъсих вежди, спомнил си кратката ни среднощна среща край тайната база.
— Защо не нареди на някой от снайперистите си да ме отстреля? Онази нощ край базата?
— Защото предната нощ ти ги ослепи до последния, затова.
Кимнах и се намръщих отново.
— За пилотите и снайперистите. Все добри мъже, които пострадаха сериозно. Бихме могли да измислим нещо. Те само са изпълнявали заповеди.
— Нанити? — попита той.
Кимнах.
— При какви условия? — попита Кер.
— Няма условия. Ако искат да се присъединят към Звездната армада, добре са дошли. Ще ги натъпчем с нанити безплатно. Зрението им ще се възстанови.
Кер изсумтя.
— Значи си ослепил хората ми като част от плана си да привлечеш още войници в Армадата? Грубичко, но те ще са ти благодарни, сигурен съм. На правителството също ще му хареса, защото ще е страхотна реклама.
Припали лулата и дръпна няколко пъти. Възстановил бе напълно самообладанието си.
— Аз, естествено, се надявам, че на щедростта ми ще се отвърне по подобаващ начин.
— Аха, започва се — каза Кер.
— Имаме нужда от суровини, за да продължим да… произвеждаме разни неща. Да изпълним обещаното в сделката си с макросите. За да подсилим земната армия и да възстановим космическия ѝ флот.
Кер присви очи.
— Би ли се съгласил да ни дадеш една фабрика? За да я проучим. Те представляват голям интерес за нас.
— Забелязах — отвърнах. — В момента не може да стане. Нужни са ми всичките, за да отстраня щетите, нанесени на Армадата. След като макросите дойдат да си приберат дължимото и си тръгнат… и ако още имаме планета, която да защитаваме… тогава ще обмисля искането ви.
Кер изглеждаше разочарован.
— Много егоистично от твоя страна. Какво толкова ще правиш с машините, че ти трябват всичките?
Започваше да ме дразни.
— Ще произведем стотици автоматизирани лазерни кули и ще обточим целия остров с тях. Нито един кораб или самолет няма да бъде допускан на десет мили от брега без изрично разрешение.
Кер сви рамене.
— Разумна предпазна мярка.
— Повече никога няма да ви си доверя напълно — уведомих го аз.
— Прав си. Изобщо не бива да ни се доверяваш.
20.
Оставих генерала на грижите на двама гневни пехотинци, а самият аз тръгнах към командния център. Песъчливата почва хрущеше под ботушите ми.
Едно нещо ме вбесяваше най-много — дори повече от мисълта, че са ме преметнали и подлъгали да изоставя база, която съм можел да задържа с лекота и задълго — и това беше необходимостта да се включа в театъра им. Волю-неволю трябваше да се престоря, че приемам „искреното“ извинение на президента. Истината бе, че нямах избор. Каква полза би имало, ако разкриех истината? Бих могъл гневно и публично да отрека версията на правителството, но това с нищо нямаше да помогне за отбраната на планетата. Напротив, Звездната армада би изгубила героичния си блясък, би изглеждала слаба и глупава в очите на хората. Пентагонът, от своя страна, би изглеждал непочтен. Истината само би посяла семената на бъдещи вражди.
Щеше да е трудно да работим заедно, но трябваше да се направи. Ако заявяхме публично, че сме гневни, оскърбени и изпълнени с недоверие, това само би задълбочило проблема. Е, трябваше да сме особено внимателни, разбира се. За в бъдеще щяхме да се водим от старата доктрина на Рейгън, която гласеше, че проверката е висша форма на доверие. С други думи, щяхме да се усмихваме и да приемаме на доверие онова, което казват или правят, но след като репортерите си тръгнат, щяхме да проверяваме всичко с параноидно внимание към детайлите.