— Каква политика? — изграчи той.
— Всички офицери задължително трябва да се подложат на пълно нанитно подсилване.
— Значи да очаквам втора серия от същото удоволствие?
Кимнах.
— Нещо такова. Но без толкова сърбеж и парене. Преобладава усещането, че ти изтръгват вътрешностите, пренареждат ги и ги пъхат обратно.
Беше негов ред да кимне.
— Сега ли трябва да го направя?
— Защо не? Хем ще приключиш наведнъж. Защо да отлагаш удоволствието?
Той успя някак да се усмихне, бая озъбено.
— Да, сър. Някой ще ми помогне ли да се настаня в онзи стол?
Махнах на един от пехотинците да се заеме. Човекът, ефрейтор, изглежда, искрено съчувстваше на Барера.
— Ако почувстваш неустоимо желание да късаш нещо, насочи го към дрехите си или към бедрата — посъветвах го аз. — Казват, че така щетите са най-малки.
— Ще се опитам да го запомня, сър — каза Барера, докато ефрейторът го мъкнеше към вратата.
Двамата се разминаха с Кроу при входа на командния център. Адмиралът крачеше наперено с ръце на кръста.
— Наритахме им задниците, както обичате да казвате вие, янките.
— И още как. Жалко, че толкова късно осъзнахме победата си. Иначе нямаше да убием толкова хора.
Кроу размаха ръка, сякаш думите ми бяха умирисали въздуха.
— Хич да не ти пука. Всичко рано или късно се подрежда, друже. А сега кажи какво измъкна от онова самодоволно копеле Кер.
Обясних му как стоят нещата и дори успях да го убедя, че се налага да припяваме в тон с измислиците на правителството.
— Плетем паяжина от лъжи, а, Кайл?
— За това не знам, сър.
Кроу се ухили внезапно, нетърпеливо. После плесна с ръце.
— Добре де, значи пак сме в играта. Казвай сега кога ще ми построиш новия флот.
21.
След два месеца вече бях обточил остров Андрос с автоматизирани лазерни кули. Все още нямахме кораби в небето, но се чувствахме в безопасност.
Сандра постоянно мрънкаше заради кулите, твърдеше, че от тях я побивали тръпки. Не спирали да се въртят и това било зловещо.
— Поглеждал ли си ги тия проклетии? — попита ме тя. — Постоянно следят нещо. Или някого. Държат ни под око всичките, преценяват ни. Реагират дори на чайките в морето, на палмовите листа, когато ги разлюлее вятърът. А когато няма нещо по-интересно, оглеждат небето, вълните и облаците, сякаш изучават движението им.
— Изграждат невралните си мрежи — обясних аз.
— Страшнички са.
— Реагираш така, защото са машини. Ако някоя птица те гледа втренчено, няма да се изнервяш.
— Щях, ако знам, че въпросната птица може да ме убие.
За това май беше права. Свих рамене.
— Още са млади. Приличат на деца, които опознават света около себе си. Учат се по своя си ограничен начин. В момента класифицират всичко около себе си като нормално и безопасно.
— Тогава защо постоянно проверяват мен?
Ухилих се широко.
— Явно умеят да преценяват характера на хората.
— Аз май не мога да се похваля със същото.
Замислих се дали не следва да се обидя, но реших да подмина намека.
— Като видят нещо ново, искат да разберат какво е, любопитни са. Искат да разберат дали си добро и безопасно нещо, или лошо и опасно нещо. Вече знаят за дърветата и птиците, но ти си нещо ново за тях.
— Като наближа, ме прихващат с големите си оръдия и аз знам какво си мислят.
— И какво е то? — попитах развеселено.
— Искат да ме убият, това си мислят, постоянно. Усещам ги.
Вдигнах рамене.
— Е, ще трябва да свикнем с присъствието им.
— Ами ако поумнеят, Кайл? Мислил ли си за това? Ами ако си говорят помежду си, ако им хрумват разни странни неща? Какво ще стане, ако една от тях, дори само една, откачи и започне да стреля по всичко живо? Какво ще направиш ти тогава?
Опитах се да издишам, без да прозвучи като въздишка.
— Знам, че изнервят всички, Сандра. Но какво очакваш да направя? Трябва да държим правителствата на разстояние. Докато имаме технологично превъзходство в оръжията, те няма да ни нападнат отново.
Тя се нацупи и почна да крачи из кабинета ми, пипаше разни неща, местеше ги. Взе всичките ми химикалки, включително и тази от таблета, и ги сложи в една чаша.
— Виж — казах аз, — искаш ли да отидем на плажа? Само да довърша тук и ще отидем.
Сандра не отговори. Заобиколи бюрото ми и погледна над рамото ми към таблета. Аз посегнах и взех електронната писалка от чашата, в която я беше сложила.