Аз се усмихнах снизходително и го направих. Вдигнах ръка на нивото на рамото си, успоредно на земята. Тя се покатери и седна на ръката ми като някаква щастлива и сексапилна птичка. Тръгнах усмихнат по плажа. Не ми беше трудно да я нося така, защото тежеше петдесетина килограма, само трябваше да се наклоня в противоположната посока, за да не изгубя равновесие.
— Трябва ми още едно момиче на другата ръка за баланс — казах аз. Понякога устата ми е по-бърза от ума.
Сандра издърпа жестоко ухото ми.
— Ох, нараняваш ми чувствата — възкликнах.
Сандра се смъкна от ръката ми, нагази във водата и взе да ме пръска, когато я последвах. Накрая правихме любов сред вълните. Току поглеждах към плажа за любопитни очи, но не видях никого.
Единствено лазерните кули ни наблюдаваха с мълчалив, извънземен интерес.
22.
Половин година след неуспешната инвазия върнахме Кер на континента. Откровено казано, нямах търпение да се отърва от него. Писнало ми беше да си вре носа навсякъде. Официално той беше наш военнопленник. Реално действаше като офицер за свръзка. Подозирах обаче, че е най-вече шпионин. Идеята да го разкараме хрумна на Кроу. Разбира се, за да се върне у дома, Кер трябваше да мине в нелегалност. В очите на обществото той беше архитектът на опита за преврат. А сега щеше да се превърне в призрак и това май никак не му харесваше.
— Знаеш ли кое е по-лошо от това да загинеш за страната си, Ригс? — попита ме той вечерта преди да го разкараме.
— Кое?
— Да продължиш да живееш в немилост, след като си пожертвал всичко, и да знаеш от първа ръка, че на никого не му пука.
Вгледах се в него. Стори ми се искрен. Умълчах се и плъзнах поглед по базата.
Бяхме ѝ дали име, след като реших, че трябва да установим нова традиция — да наричаме разни места на свои загинали колеги. Сега базата се наричаше Форт Пиер. Е, за да е достойна за името си, би трябвало да е цялата в червен плюш. С какъвто ние не разполагахме, разбира се. Трябваше да се задоволим с гофрирана ламарина, бетон и конични лазерни кули.
През последните месеци Форт Пиер беше удвоил размерите си. Имахме повече войски, доставки и сгради от всякога. Отскоро си имахме и специални помещения с кантари. Благодарение на тях знаех, че един напълно въоръжен и екипиран стрелкови отряд от четирима пехотинци тежи малко повече от един метричен тон. Разбира се, товарът, който щяхме да качим на макроските кораби след още половин година, нямаше да се състои само от войска. На първо място войниците имаха нужда от храна например.
Черен хеликоптер се появи в небето над нас. Дошъл бе откъм морето. Излетял от някакъв кораб извън териториалните ни води. Машината не беше включила светлините си за кацане. Беше съвсем тъмна и по-тиха от обикновените хеликоптери. Явно никой на континента не искаше да се знае кого точно ще прибере машината.
— Е — казах на Кер. — Ако някога ти потрябва нов дом, помни, че ние още набираме хора.
Той ме погледна изненадано.
— Сериозно?
Кимнах.
— Като какъв?
— Тук всички започват от най-долу. Клозетите не се копаят сами, сър.
Генералът изсумтя.
— Благодаря за предложението.
После тихият хеликоптер кацна, Кер се качи в него и изчезна в нощното небе.
— Много му здраве — каза зад мен майор Барера.
Обърнах се и му кимнах.
— Разкара се най-после. Ти приключи ли с проверката за лоялност?
Барера кимна. Стоеше с ръце зад гърба. Бях го назначил за шеф на сигурността. Беше параноичен и имаше око за дребните подробности. Не помнех да съм виждал на лицето му нещо повече от бегла усмивка. Беше идеален за работата.
— След като Кер си тръгна — каза той, — в базата не остана нито един, в когото да се съмнявам… Е, в рамките на разумното.
— Да започват, тогава — казах аз. — Изкарайте танковете.
Хората ги бяха виждали и преди, разбира се. Всички на острова знаеха, че имаме наземни сили. Но много малко от тях знаеха колко точно съм построил. Криех ги, докато Кер не се разкара.
Час по-късно колоната пристигна и тайничко си помислих, че май съм прекалил. Шейсет реещи се танка влязоха в базата, други шейсет бяха останали в резерв на ключови позиции по крайбрежието на острова. Барера беше влязъл в ролята на пътен полицай и насочваше танковете към камуфлажните заслони около базата. Световните правителства се бяха постарали да вдигнат в орбита нови сателити на мястото на онези, които бяха унищожили макросите, но въпреки усилията им сегашната бройка възлизаше на под една десета от първоначалната. Аз обаче не исках някой сателит да извади късмет с ясна снимка на въоръжението ни.