— Защо ли, пиян дръвник такъв? — каза тя. — Защото тръгвам с теб.
25.
Поръчали бяхме голям брой пилотски кресла за корабите от различни военни доставчици. Правителствените чиновници се скъсаха да мърморят, но в крайна сметка одобриха разходите. Така де, бяха ни върнали командването на Земния космически флот. Никой друг не можеше да построи новата флотилия, защото въпреки опита за преврат фабриките бяха в наши ръце. Все още бяхме Звездната армада и ни трябваха кораби, с които да летим, а те, от своя страна, имаха нужда от кресла, в които да седят пилотите.
Колкото повече мислех за това, толкова повече се затвърждаваше убеждението ми, че тази странна ситуация може да се окаже печеливша за планетата в дългосрочен план. Ако фабриките бяха попаднали в ръцете на една от световните нации, дали останалите щяха доброволно да ѝ предоставят нужните за производството ресурси? Едва ли, най-вече от страх, че откраднатите извънземни технологии ще се превърнат в плацдарм за световна доминация. Запазвайки неутралитет, ние бяхме спестили на света сериозни проблеми. Те все още ни наричаха аматьори, и с основание, но на този етап ние държахме монопола над нанотехнологиите и все още не бяхме разочаровали планетата.
При липсата на стабилизатори пилотските кресла се оказваха крайно необходими. Наноподсилените ни тела можеха да издържат на много по-големи натоварвания от телата на обикновените пилоти, но би било трудно да участваме в космическо сражение, ако ускорението ни подмята из кораба като монети в пералня.
Още шест кораба бяха готови, преди да реша, че е време да проведа своята научна експедиция. Възможно бе извънземните ни приятели да не одобрят действията ми, затова не исках да оставя Земята без отбрана. Четири от новите кораби щяха да се управляват от бойни пилоти, истински професионалисти. Поради големите разстояния корабите не можеха да се управляват визуално, а битките се развиваха бавно. Често се налагаше да подхождаш стратегически, както при управлението на подводница. Именно по тази причина назначих офицери от военноморския флот в два от корабите. Беше нещо като експеримент — да проверя кои ще се справят по-добре, летците или моряците.
С Кроу лично подбрахме пилотите. Не се водехме само от уменията им. Всички бяха от различна националност. Някои биха нарекли това разнообразие, но аз го наричах сигурност. Трудно биха организирали преврат отвътре, ако си нямаха доверие и не се познаваха достатъчно.
Малко преди да потегля, Кроу се опита да ме разубеди. За стотен път.
— Ами ако се ядосат, че им надничаш над рамото и нарушат сделката?
— Няма да ги дърпам за опашките — уверих го. — Видя ли макроски кораб, ще си плюя на петите.
— Щом ще ходиш, по-добре тръгни към онази точка в Облака на Оорт, а не към Венера. Нямаме точните координати на онази точка, а и ако тръгнеш към Оорт, току-виж си разбрал накъде е отпрашил бившият ми флот.
— Облакът на Оорт е две хиляди пъти по-далече. Искам да се върна след няколко часа, а не след седмици.
— Да, ако се върнеш изобщо — изсумтя Кроу. — И какво ще правя аз с шантавите ти пехотинци, ако си напъхаш главата в някоя извънземна месомелачка?
— Загрижеността ти е трогателна, адмирале — казах му.
Започваше да ми писва от Кроу и скоро прекъснах връзката. Замислих се как се бяха променили отношенията ни след неуспешния опит за преврат. Сега бяхме равни, всеки със своя територия. Той управляваше флота, аз — пехотинците. Вече не приемах заповеди от него, но за пред хората се правехме, че е така. В действителност отношенията ни бяха по-скоро партньорски… или като на съпрузи, които постоянно си крещят.
Вече му бяха обяснил защо трябва да отида. Истината бе, че не знаехме достатъчно за врага. Имах нужда от разузнавателна информация и за тази цел бях произвел набор от нанотехнологични шпионски кутии. Най-просто казано, всяко от тези устройства представляваше мозъчна кутия, снабдена с пасивни сензори, малък енергиен източник и предавател. Планирал бях да оставя няколко от тях близо до точката за вход в Слънчевата система, каквото и да представляваше тази точка, и с тяхна помощ да следя за евентуална извънземна активност. Сигурен бях, че подобни системи за наблюдение вече са изстреляни от земните правителства. Бих могъл да изпратя на тази мисия някой от новите си пилоти, но те все още нямаха опит в реална обстановка, а аз не исках да предизвикам дипломатически инцидент заради действията на някой новак.