— Не съм тръгнал на бойна мисия. Само разузнавам.
— Не ми пука. Където си ти, там съм и аз.
Въздъхнах.
— С други думи, нямаш ми доверие. Добре… Как се качи на кораба?
Сандра вдигна рамене.
— Въвел си код с почуквания. Използвах го, за да вляза.
— За кораба кодът е друг.
— Да, и това ми каза.
— Кога?
— Онзи ден, когато се подложих на инжекциите, помниш ли? Нощта след това?
— Не помня много. Освен че бях пиян и… разнежен.
— Именно. Тогава ми каза кода.
— Възползвала си се от пиян човек.
— Едно на нула за жените.
Нямах второ пилотско кресло, но бях инсталирал няколко скокови кресла с колани покрай стената. Посочих ѝ едно и казах:
— Вържи се. Ще увелича скоростта.
Сандра свали седалката, настани се и се зае с коланите.
— Има такива из целия кораб, нали?
— Да, както и помещение за транспортиране на войски, достатъчно голямо за цяла рота с все екипировката. Въпреки това корабът е почти празен. Гигантските му размери имат за цел да впечатлят макросите. Реших да оползотворя пространството, като го разделя на товарни трюмове.
— Защо не си сложил такъв стол в обсерваторията?
— Не ми хрумна, че някой може да се скрие там по време на маневрите.
— Добре, а сега да те попитам сериозно — защо се навираме в ръцете на извънземните?
— Ти не си ли любопитна? Не се ли питаш откъде идват?
Сандра нацупи устнички.
— Не толкова, че да рискувам живота си или нова война. От тях искам да стоят далече от нас, и толкова.
— Нашата задача е да направим така, че повече никога да не ни нападнат. За тази цел трябва да разберем какво са намислили. Около нас има цял куп извънземни тайни и аз искам да ги разгадая. Това ни е работата.
— Нашата работа?
— Ако ще идваш с мен в космоса, трябва да се присъединиш към Звездната армада.
Сандра ме зяпа няколко секунди. Личеше ѝ, че не е очаквала да чуе точно това. Сигурно беше очаквала да я спра по някакъв начин или да я изхвърля от кораба като хлапе, което тайно се е качило в пикапа на баща си, за да иде с него до магазина. Но аз нямаше да направя това. Решил бях да приема блъфа ѝ и да сложа край на игричките.
— Ще трябва ли да ти викам „сър“? — попита тя.
— Задължително.
Тя ме изгледа злобно.
— Само когато сме на мисия. За другото — забрави.
— Убиваш ми фантазиите, момиченце, но… добре.
Междувременно Земята беше останала зад нас, придвижили се бяхме по посока на слънцето. За жалост този месец Венера се намираше в неудобна позиция спрямо Земята. Орбиталните пътеки на двете планети далеч не бяха в най-оптималната си конфигурация. Нанокорабът можеше да поддържа постоянно ускорение и да набере много по-голяма скорост от всяка ракета, построявана някога на Земята. Ключът беше в генераторите му, които бяха в състояние да поддържат постоянна тяга. Благодарение на трите си двигателя „Сокоро“ ускорява постоянно в продължение на едно денонощие, после се завъртя със задницата си към слънцето и премина към обратно ускорение, което постепенно, в рамките на още денонощие и нещо, намали скоростта ни.
От време на време изключвах двигателите, за да се движим по инерция. Това ни позволяваше да преминем към ускорение от едно g и да си дадем почивка. Тези почивки допадаха на Сандра, а следователно и на мен. Тя бързо се бе отегчила от пътуването и използваше периодите на нормална гравитация — и още повече онези на пълна безтегловност — за единственото забавление, което ни беше достъпно в момента.
Любовта е много различна, когато и двамата сте наноподсилени и я правите в условия на безтегловност. Поставихме нови рекорди в творчеството. Създадохме цяла серия от нови олимпийски дисциплини и обрахме златните медали във всичките. Освен това беше отлично физическо упражнение, както не пропуснах да изтъкна.
Когато дискът на Венера най-сетне се появи върху предната стена на мостика, отидохме в обсерваторията да я видим със собствените си очи. Настроил бях камерите на запис, в случай че пропуснем нещо. Можехме да изпратим записите на Земята за последващ анализ. Някои много странни неща се случваха в последно време около Венера и аз исках да знам всичко в подробности.
— Какво се надяваш да откриеш тук, Кайл?
— Предполагам, че има нещо, което свързва Слънчевата система с други звездни системи. Портал може би.
Тя ме погледна с вдигнати вежди.
— Нещо като черна дупка?
— Е, дано не е толкова драматично. Ако беше черна дупка, дори от Земята щяхме да регистрираме гравитационното ѝ притегляне.