— Откъде знаеш? — попита тя. — Наносите умеят да контролират, поне в някаква степен, гравитацията. Помниш ли стабилизаторите, които забрави да инсталираш на кораба си?
Погледнах я и кимнах.
— Имаш право. Истината е, че нямам представа какво ще открием.
— Ами ако тук се събира макроски флот? — попита тя.
— Тогава ще си плюем на петите.
— Ами ако тръгнат след нас?
— Ще им пратим съобщение, че се извиняваме от сърце, и газ до тенекията.
Сандра ме гледаше и дъвчеше долната си устна. Често го правеше, когато беше нервна.
— Защо имам чувството, че не си премислил добре тази мисия?
— Неизвестните величини не може да ги премислиш. Това е изследователска задача, експеримент.
— Защо трябва лично да правиш тези неща? — попита Сандра с променен тон. Личеше си, че този път иска да ѝ отговоря сериозно, а не с поредната шега.
— Мисля, че всичко започна с нанокорабите — казах. — Те са пълни със скрити тайни. Наносите открай време ме влудяват със загадките си. Знам, че учените на Земята работят върху тях, и им желая късмет, но доколкото знам, не са постигнали особен успех. Дори дисекциите не им се удават.
— Дисекции ли? Какво е станало?
— Чух, че в лабораториите на Лос Аламос в Ню Мексико са се опитали да разглобят един от преносимите реактори за лазерните ни пушки. Резултатът е бил катастрофален. Няколко технически помещения още са под карантина.
— Технически помещения?
— Така наричат научните си лаборатории. Работата е там, че въпреки усилията на най-добрите ни умове засега имаме само смътни теории за нанотехнологиите. Много сме далеч от създаването на свои варианти.
Венера грееше, отразявайки светлината на слънцето. Заради орбиталната си позиция спрямо Земята „Сокоро“ се спускаше към нея под ъгъл, а ние я виждахме като полумесец. Атмосферата беше твърде плътна и скриваше от погледа повърхността на планетата. Виждахме вихри в жълто-кафявата гама. Венера приличаше на капучино с твърде много сметана. Всъщност не виждахме друго освен завихрени облаци. Сигурно можеше да мине за красиво, ако си падаш по опърлени пустинни пейзажи.
— Защо не можем да разберем как работят техните машини? — попита Сандра.
— Липсва ни знание за фундаменталните принципи на извънземната технология. Нека ти го обясня така… представи си, че се върнем във времето и оставим съвременен компютър пред вратите на Бенджамин Франклин, сър Исак Нютон или Чарлз Бабидж.
Сандра се замисли.
— Това може да ускори технологичната революция. И сега щяхме да сме много по-напред, отколкото сме.
— Може би — казах аз. — Но по-вероятно е онези гениални мъже да се окажат безсилни пред странното устройство. Ако не друго, само след няколко часа батерията на таблета ще се изчерпи и умното устройство ще се превърне в чудата тухла от непознати материали. Дори ако можехме да им осигурим захранване с енергия и по този начин време да проучат това съвременно чудо, пак ще се наложи да направят куп революционни научни открития, преди да създадат нещо подобно със собствени сили. Ще са необходими поне стотина години на фокусирани научни усилия.
— Говориш като преподавател — каза тя.
Засмях се.
— Професионална деформация. Искаш ли да млъкна?
— Не. Искам шестица.
— Шестицата си я заслужила сто пъти вече в леглото.
Отскочих от връхлитащия шамар. Но атаката се оказа на шега, така че се отпуснах. Погледнах надолу към Венера, която междувременно се бе уголемила под краката ни. Стъклото на обсерваторията беше студено, толкова студено, че молекулите на стъпалата ми пареха въпреки обувките. Добре че обувките ми бяха с пластмасови подметки, които нямаха точка на замръзване, иначе досега да бяха кристализирали под краката ми. Реших да продължа с лекцията.
— Представи си например — започнах аз, — че някой даде форд Модел Т на древните римляни. Сигурно ще се научат да го управляват, но не биха могли да построят негово подобие. Няма как да произведат компонентите на двигателя. Електрониката на запалителната система би била непонятна за тях. По онова време не е имало гума, нито е съществувал начин да се намери такава. Същият проблем би възникнал, когато горивото в резервоара свърши — няма откъде да вземат ново, защото за пръв път виждат такава течност. Искам да кажа, че за построяването на нещо относително просто като автомобила са необходими десетки научни пробиви и инженерни техники. Лично аз вярвам, че един технологичен подарък, направен на народите от миналото, би довел не до научен напредък, а до гонения на вещици.