— „Сокоро“ — казах, загледан в любимата си. — Пълен напред. Вкарай ни в пръстена.
Корабът залитна, Сандра — също. Върза се в скоковото кресло и впери ококорен поглед в предния екран. Релефното изображение на пръстена се приближи към жълтата буболечка на нашия кораб.
После минахме под арката и всичко се промени.
29.
Чел бях хипотези какво би се случило, ако наистина минеш през дупка в тъканта на вселената. По въпроса имаше само това, разбира се — хипотези и теории. Не го бяхме правили, а ако питате астрофизиците, нямаше и да го направим в обозримо бъдеще. И сега, докато прелитах през нещо като портал, който би трябвало уж да ме отведе до далечна звездна система, дори не можех да преценя дали теориите за подобни пътувания се потвърждават, или не. Едно знаех със сигурност — че стигнахме до другия край много бързо, мигновено почти, поне според моите сетива.
Преминаването беше съпроводено със специфично усещане, което ми напомни за слабите земетресения, познати на всички калифорнийци. При такива трусове винаги ми се завиваше свят, сякаш съм се изместил от центъра на тежестта си. Оглеждах се из стаята и виждах как стъблата на висящо растение се полюляват или как перките на изключен вентилатор се движат сами. Усещането идваше от вътрешното ухо и се изразяваше в чувството, че си седнал на въртящ се стол и някакъв невидим призрак леко го побутва.
Предната стена на мостика се нагъна във вълнички — първият показател, че настъпва голяма промяна. Новата версия на реалността приличаше на онази, която бяхме оставили зад себе си — жълтата буболечка на нашия кораб в центъра на голямата стена. Ала сивият диск на Венера с релефа на обжарените ѝ планини беше изчезнал. Доколкото можех да преценя, се намирахме в космоса и наоколо нямаше нищо освен пръстена и самите ние.
— Къде отидохме? — прошепна Сандра.
Не за пръв път чувах страх в гласа ѝ, но за пръв път се почувствах наистина зле. Тя беше силно изплашена, а аз си давах сметка, че съм поставил в риск и нейния живот, не само своя. Че е трябвало да обърна кораба и да я върна на Земята веднага щом я открих да виси от тавана на обсерваторията. Ако не друго, помислих си, поне никога повече нямаше да пробва номера с гратисчията. Стига да се върнехме някак у дома след това наше малко приключение.
Посочих стената.
— Венера я няма. Явно сме някъде другаде. Сигурно в друга звездна система.
Вътрешно се разкъсвах между паниката и силното вълнение. Озовали се бяхме при чужда звезда? Идеше ми да се разкрещя от възторг! И нещо повече, стигнали бяхме тук живи и здрави. Бих го отпразнувал с една бира, ако не бяха новите възли, които се връзваха в стомаха ми. Къде по-точно се намирахме? Кой ли ни прихващаше и потегляше към нас?
— „Сокоро“, покажи ми схема на цялата звездна система.
Корабът се поколеба.
— Задачата не може да бъде изпълнена сто процента. Няма достъп до всички сензорни данни. Част от обектите са предсказуеми, но не се наблюдават пряко от настоящите координати.
— Просто ни покажи каквото виждаш, а за останалото предположи.
Предната стена потрепна и се нагъна. Разни неща изпъкнаха в релеф, ставаха ту по-големи, ту по-малки. Явно процесорите на кораба срещаха затруднения.
— Предупреждение — така предложената схема включва непълни…
— Знам, „Сокоро“ — казах. — Просто изпълни заповедта, доколкото ти е възможно. Не е нужно да ме предупреждаваш за непълни данни, щом съм одобрил включването им.
— Горкият „Сокоро“ — каза Сандра. — Направо го тормозиш.
Образът постепенно се изясни, а аз примижах, местейки поглед между секторите. Информацията беше жизненоважна, невиждана преди. В центъра имаше голям диск, вероятно звездата в центъра на системата. Около нея се носеха по-малки тела, поне десетина.
— Кайл, включи камерите — каза Сандра. — Искам да видя!
— Секунда — казах задъхано. Звездата в центъра изглеждаше малко… голяма. Малко прекалено голяма.
— „Сокоро“, от кой клас е главната звезда в тази система?
— Най-близката звезда е от спектрален клас B.
Примигнах изненадано.
— Син гигант?
— Може ли да я видим? — попита Сандра.
— В никакъв случай — сопнах ѝ се. — „Сокоро“, увеличи дебелината на корпуса. Трябва ми повече радиационна защита.
Корабът се поколеба.
— Наличната маса е недостатъчна.
— Увеличи масата около мостика тогава. Направи стените по-дебели, като най-дебела да е онази, която гледа към синия гигант.
— Определете увеличението на масата.