— Искам стените достатъчно дебели да спрат цялата радиация от звездата — казах аз.
— Масата — недостатъчна.
— Изтегли маса от войсковия трюм — наредих аз. — И от основни трюмове А и В. Започни веднага. Направи стените възможно най-дебели с наличната маса.
— Работя.
— Какво има, Кайл? — попита Сандра, беше се навела напред в скоковото кресло.
Обърнах се и опитах да ѝ се усмихна. Надявах се, че не ми личи колко се потя.
— Трябваше да се сетя за това. И за много други неща. Излязохме близо до син гигант.
— И?
— Ами, сините гиганти са големи звезди, които излъчват много радиация. Може да се изпържим.
— Не би ли трябвало да усещаме нещо?
— Може би не веднага.
Сандра примигна, после се обърна да погледне задната стена на мостика. Стената буквално вреше, сякаш загряваш живак в тенджера. Загледах се на свой ред в стената, която се удебеляваше пред погледа ми.
— Корабът прехвърля маса от други свои части, за да ни защити.
— Това олово ли е?
Свих рамене.
— Не знам.
— Ами попитай кораба. Не искам да се изпържа.
Кимнах и погледнах стената, която вреше зад моето кресло. Представих си как „Сокоро“ е втечнил и прехвърлил към мостика всички кресла, които бях монтирал за пехотинците. Язък за добрата ми идея.
Сандра издаде задавен звук. Завъртях глава към нея. Дали не бе получила тежка доза радиация? И я е усетила първа, защото аз имах допълнителната защита на креслото между себе си и беснеещата звезда зад нас? Знаех, че сините гиганти достигат размери двайсет пъти по-големи от нашето слънце, и нещо още по-лошо — че могат да са сто хиляди пъти по-ярки.
Сандра сочеше ужасено предната стена. Погледнах натам и видях червени буболечки. Някои се движеха в нашата посока.
— Идентифицирай приближаващите обекти! — наредих на „Сокоро“.
— Макроски кораби. Подробната идентификация предстои. Шест обекта се движат по курс към нас.
— Дали да не си поговорим с тях? — казах. Прехвърлил бях на „Сокоро“ всичко възможно от невралните мрежи на мозъчните кутии, с които разполагах. Когато нанокорабите ни зарязаха, с тях бяхме изгубили и огромната част от познанията им за вселената. Ежедневно си триех сол на главата, че не съм се сетил да копирам и съхраня голямата и опитна мозъчна кутия на „Аламо“. Що за преподавател по информатика не би отделил време да копира важен софтуер на резервен носител? За щастие „Сокоро“ беше научил достатъчно от мозъчните кутии на фабриките, за да говори примитивния бинарен език на макросите. Като се прибавеше и моята редакция на комуникационния код, би трябвало да можем да разговаряме с тях без проблеми.
— Трябва да бягаме, Кайл — каза Сандра.
— Бягството може и да не е най-добрият ни избор — казах аз. — Мисля, че са програмирани да проявяват предпазливост, когато се сблъскат с нетипично поведение. Поне досега това вършеше работа.
— Твоите теории могат да ми струват живота.
— Залозите са много по-високи от това — казах аз. — Залагам съдбата на целия ни вид. Остави ме да помисля.
Загледах се в траекториите на корабите. Изглежда, идваха от различни планети, по един от всяка. Възможно ли беше да са минни съдове?
— Приближаващите кораби въоръжени ли са, „Сокоро“?
— Неизвестно.
— Различаваш ли оръжейни портове по корпусите им?
— Отстоянието е твърде голямо за конфигуриране на данни.
Присвих очи.
— На какво разстояние са? След колко време ще навлязат в обсега на нашите оръжия?
— Най-близкият обект е на приблизително три часа от най-големия ни ефективен обхват.
Поотпуснах се. Имахме време да помислим. Загледах се в схемата на звездната система.
— Колко време ще ни е необходимо да отидем до най-близкото от съседните тела?
— Един час.
Кимнах доволно.
— Стига, Кайл. Хич не си го и помисляй — каза Сандра.
— „Сокоро“, поеми по курс към най-близкото планетарно тяло — казах, без да поглеждам към нея. — Веднага.
— По дяволите, Кайл, трябва да бягаме!
— Защо? Те вече знаят, че сме тук. Можем да огледаме планетата, после да се върнем и да минем през пръстена, преди те да са се приближили достатъчно.
— Питаш защо не трябва да се мотаем няколко часа тук и да душим в задния им двор? Не е за вярване, че питаш, но все пак ще ти отговоря. Ами ако изключат пръстена, Кайл? За това сети ли се?
— Имаш основание. Но аз все още мисля, че рискът е оправдан. Дойдохме тук да научим нещо за системата. Вече научихме доста, но аз искам да науча още.
— Наистина ли искаш да подновиш войната?