— Разбрано.
— Аз съм Кайл Ригс, командир на вашите съюзнически сили от Земята.
Никаква реакция. Може би, също като нанокорабите, бяха пестеливи на приказки, освен ако не им зададеш пряк въпрос. Дипломацията им куцаше.
— Тук съм да уведомя командването ви, че ще бъдем готови навреме с уговорения товар, който да приберете от Слънчевата система — добавих. — Потвърдете, че сте получили съобщението.
Чух някакво бинарно чуруликане и въздъхнах. Ако не друго, поне бяха нарушили мълчанието си.
— Входящо съобщение: „Съобщението получено“ — каза „Сокоро“.
— Макроско командване, засичаме приближаващи макроски кораби. Какви са техните намерения?
— Входящо съобщение: „Незабавно унищожение“.
Хвърлих поглед към Сандра. Не трябваше да го правя. Тя изглеждаше ужасено и това ме разсея. Забравил бях, че тя не беше с мен, когато за пръв път си имах вземане-даване с макросите. Те можеха да бъдат… трудни.
— Неприемливо, макроско командване. Ние сме приятелски кораб. Ние сме ваши съюзници. Не ни принуждавайте да унищожим приближаващите се съюзнически кораби.
Последва дълга пауза. Може би корабите обсъждаха въпроса помежду си. Делеше ни голямо разстояние и радиосъобщенията се бавеха. Зачудих се какво ли представлява командната им структура.
— Спри да предаваш, „Сокоро“, но остави канала отворен. Можеш ли да ми кажеш кой кораб излъчва входящите съобщения? Искам при всяко пристигащо съобщение да ограждаш с кръгче излъчилия го кораб.
— Опцията зададена.
— А сега поднови предаването.
Паузата в преговорите се проточи до цяла минута. Накрая Сандра загуби самообладание.
— Ще ни издухат, Кайл. Спри да говориш и направи нещо! Бягай или стреляй!
Вдигнах ръка и ѝ посочих големия релефен екран. Един от корабите беше ограден с кръгче.
— Входящо съобщение: „Не ви е разрешено да стреляте по макроски кораби“.
— Разрешено ни е да унищожаваме вражески кораби.
— Входящо съобщение: „Не ви е разрешено да стреляте по макроски кораби“.
— Макроски кораби, които стрелят по приятелски кораб, автоматично се класифицират като ренегати. Ренегатите са вражески кораби, следователно ще бъдат обстрелвани.
Нова пауза. Този път не погледнах към Сандра, но ясно долавях силното ѝ неодобрение. Вероятно не ѝ допадаше фактът, че ги заплашвам.
— Входящо съобщение: „Вашият кораб е класифициран като ренегат“.
— Обяснете причината за тази промяна в класификацията.
— Входящо съобщение: „На земните кораби не е позволено да напускат териториалния космос на Земята“.
— Прегледах условията по договора ни. Подобно условие не фигурира в тях.
— Входящо съобщение: „Договорът е променен“.
— Новите условия по договора са приети. Сега ни позволете да напуснем тази система, така че за в бъдеще да се съобразим с новото споразумение.
— Входящо съобщение: „Напуснете системата незабавно. Край на комуникацията“.
— „Сокоро“, прекрати излъчването и затвори канала.
Сандра си пое шумно дъх. Запитах се колко ли време го е била затаила.
— Кайл, ти си луд за връзване, честно, ти…
— Това е единственият начин да се говори с тях — прекъснах я. — Те са като хищни зверове. Налитат с намерение да те изядат, но храбрата съпротива ги разколебава. В нашия случай подвиха опашки.
— Не знам — каза тя, вперила поглед в големия екран на стената.
Проследих погледа ѝ. Нито един от корабите не беше променил курса си.
— След колко време ще навлязат в стрелкови обсег, „Сокоро“?
— Два от макроските кораби вече са в обсег — отговори той.
Кимнах. Никой не стреляше.
— Какви са скоростта и курсът им?
— Намаляват скоростта, но курсът им остава непроменен.
— Ще стигнат ли до пръстена преди нас?
— Ако обратното им ускорение продължи без промяна, четири от тях ще стигнат до пръстена една секунда преди нас.
— Май идеята им е да ни ескортират до нашата система — каза Сандра.
— Много предвидливо от тяхна страна — казах и я дарих с усмивка.
Тя поклати глава.
— Това беше направо удивително. Току-що си възстанови правото на общ душ.
— Само толкова?
— Защо, още нещо ли искаш? — попита палаво тя.
Сандра го можеше това — да превърне скандала във флирт в рамките на десет секунди. Обожавах тази нейна способност.
— Имаш ли близначка? — попитах я.
Тя се огледа за нещо, с което да ме замери, но не откри нищо подходящо, затова само скръсти ръце и се нацупи. Личеше си обаче, че не е наистина сърдита.