Сандра ме погледна, очите ѝ тъмнееха от тревога.
— Какво е станало? — попита с тънък гласец.
Обясних ѝ за Китай с няколко кратки изречения.
— Вината не е твоя, Кайл — каза тя.
Стори ми се, че плаче, но не погледнах към нея. Цялото лице ме болеше, мускулите ми се издуваха и връзваха на възли.
— Какво ще правим? — попита тя.
— Отиваме при фабриките. Ще ми трябват някои неща.
Кацнахме в уж тайната ми база и аз направих бърз преглед на наличностите. Имаше един готов резервен двигател. Сензорна система и комуникационен модул можех да взема от друг кораб. Ремонтните работи биха отнели дни, ако разчитах само на човешка сила. За щастие, всеки нанокораб беше изграден реално от милиарди работници, затова аз само натоварих системите в един от трюмовете и излетях незабавно. Корабът щеше да свърши останалото — щеше да постави системите на местата им, да ги интегрира в себе си и да ги включи. След петнайсет минути вече летяхме към Китай.
Свързах се с Кер за подробности около китайската ситуация, говорих и с Кроу за бойния капацитет на нашия флот. Освен това прехвърлих всички файлове и видеа от пътуването си на Кер. Той имаше на разположение куп учени глави, които да анализират информацията по-добре от мен.
— Реших да не изпращам новоизлюпения ни флот срещу макросите, когато се появиха в орбита — каза Кроу. Стори ми се умърлушен — явно дори той изпитваше чувство за вина, след като бяха загинали милиони, които се бе заклел да защитава.
— Вдигна ли изобщо корабите? — попитах го.
Той се поколеба.
— Не. Флотът остана на земята.
— Може би си постъпил правилно — казах. — Решението ти е било продиктувано от съмнителни причини, но въпреки това е било правилно.
— Какво имаш предвид?
— Имаме нов протокол в уговорката си с макросите. Всичко, което открие стрелба, било от наша страна, било от тяхна, преминава в графата на ренегатите.
— Тоест китайците се явяват ренегати?
— Да. И ако ти беше вдигнал флота, според договора е трябвало да стреляш по китайските бази заедно с макросите, за да защитиш корабите им.
— Никога не бих издал такава заповед!
— Знам. Само че това би било в нарушение на договора ни, което автоматично би довело до подновяване на войната.
— И каква е разликата? — вметна Сандра. — И така убиват милиони. Все едно сме във война.
— Ситуацията е много деликатна — изпревари ме Кроу. — Макросите са достатъчно силни да ни смажат, когато си поискат. Трябва на всяка цена да съхраним съюза, колкото и да е неизгоден за нас.
— И защо летим към Китай, Кайл? Какво ще правиш?
Не ѝ отговорих веднага.
— Каквото се наложи — казах накрая.
Кроу и останалите се събраха в плътна формация зад нашия кораб. Общо флотилията ни наброяваше двадесет и девет кораба.
— Прехвърли ми командването на операцията, Кроу — казах по частния канал.
— Имаш ли представа какво ще правиш този път, Ригс?
— Нямам време да ти обяснявам всяко свое действие. Хора умират. Ти имаш ли план? — попитах го. — Кажи ми как да спасим Китай.
— Идея си нямам, мамка му, и ти го знаеш.
— Тогава ми прехвърли командването и млъкни.
Отне му още няколко секунди, но накрая спря да мърмори и уведоми останалите пилоти да следват моите заповеди, докато трае операцията над Китай.
След още няколко минути се издигнахме в орбита. Придвижихме се над Атлантическия океан, после над Африка и Близкия изток. За известно време бяхме в безтегловност. Не ми беше останало време да заменя повредените камери, но онази, с чиято помощ бяхме открили пътя към дома, още работеше. Насочих я към Далечния изток.
— Виж — казах на Сандра.
Тя си пое рязко дъх. Нощта току-що беше паднала над Източна Азия. Нямаше и помен от градски светлини. Цялата страна тънеше в мрак, ако не се брояха десетките горещи зони. Вятърът носеше дълги валма дим и пепеляк над континента към огрените от слънцето Сибир, Монголия и Непал.
— Сякаш са изригнали десетки вулкани — каза тя. — Не може така, Кайл. Тези машини ни избиват както и когато им скимне. Трябва да ги спреш.
— Ще направя каквото мога — казах аз. Мислех си, че бе трябвало да я оставя в базата, но истината беше, че едва сега се сещах за това. Свикнал бях да е с мен на борда.
— „Сокоро“, работи ли основната ни батарея? — попитах.
— Да — отговори корабът.
— Свържи се с батареите на всички кораби. Искам да стрелят едновременно по моя заповед.