— Групова връзка налице — каза след секунда „Сокоро“.
— Активирай главните батареи.
Чу се жужене. Нещо се раздвижи над нас, там, където се намираше единствената оръжейна установка на кораба.
— Не можем да унищожим три макроски кораба само с двайсет и девет от наша страна — каза Сандра.
Не отговорих. Планът ми нямаше да ѝ хареса. Помислих си дали да не я помоля да изчака в спалнята, но знаех, че тя няма да се съгласи, затова не казах нищо.
Трите червени обекта вече се бяха появили на предната стена. Подредени бяха в съвършена формация. Свържеш ли ги, щеше да се получи идеален правоъгълен триъгълник. Всичките бяха големи… гигантски. Трийсет пъти по-големи от моя мъничък кораб. Знаех, че оръжейните им системи вече са ни прихванали.
— „Сокоро“, покажи ми военните цели на Земята под макроските кораби. Оцвети ги в жълто.
Стотина жълти буболечки плъзнаха като лунички на стената.
— А сега ги маркирай в червено, „Сокоро“ — казах. — Махни движещите се цели. Покажи ми само сградите и неподвижните машини.
Изображението на екрана се промени. Две трети от обектите изчезнаха. Останаха миниатюрните квадрати на радарни инсталации, казарми, комуникационни центрове и други подобни.
— Какво правиш, Кайл? — попита Сандра напрегнато.
Не отделях поглед от големия екран.
— „Сокоро“, всички кораби ли приеха груповата връзка?
— Да.
— Дезактивирай опцията за отмяна — казах аз. — Докато не наредя друго, груповата връзка има приоритет.
— Параметрите зададени.
Плъзнах поглед по целите под нас. Намирахме се над Китай и убивахме скоростта си. Макросите не бяха променили формацията си, движеха се по стария си курс над Азия. В момента не стреляха. Може би избираха нова, сочна цел. Или произвеждаха нови ракети по бързата процедура. Фактът, че още не се бяха оттеглили, нито се бяха насочили към друга част на света, не вещаеше нищо добро. Показваше, че мисията им още не е завършена.
— „Сокоро“, позиционирай флотилията ни за стрелба.
Ракетните установки се намираха на покрива на корабите ни. За да стреляме към Земята, трябваше да се обърнем с главите надолу. Това не представляваше проблем за екипажите, защото бяхме в безтегловност и представите за „горе“ и „долу“ бяха лишени от реално съдържание.
— Наистина ще го направиш, нали? — попита Сандра с лишен от каквито и да било чувства, направо мъртъв глас.
— Виж, по-добре иди в другата стая.
— Не.
Поех си дълбоко дъх и наредих на корабите да стрелят по китайските военни обекти. Широки зелени лъчи пронизаха атмосферата и изпепелиха камиони, танкове, самолети и хангари. Избухваха бункери. Ракетни установки, зарязани по улици и пътища, се стопяваха на локви метал. Представях си как възпламененото им гориво разцъфва в миниатюрни гъби.
Систематично унищожавах конвенционалната военна мощ на Китай.
33.
— „Сокоро“, дезактивирай молбите за отваряне на канал, постъпващи от Звездната армада — казах аз. Писнало ми бе да отхвърлям прииждащите молби от всички кораби във флота. — Отвори канал към командния макроски кораб.
— Молбата за комуникационен канал приета.
— Изпрати им следното: „Всички земни цели, класифицирани като ренегати, ще бъдат унищожени“.
— Входящо съобщение: „Да“.
Търках брадичка, потънал в размисъл. Как да ги разкарам, за да прекратя стрелбата?
— Предай им молба да упълномощят нас за премахването на ренегатските цели.
Този път паузата беше доста по-дълга. Чудех се дали макросите са попадали в подобна ситуация преди. Може би никоя друга раса не бе проявявала нашата готовност да се самоунищожи, за да угоди на капризите им.
— „Сокоро“ — казах, щом забелязах, че стрелбата е спряла. — Прихвани отново по-големите инсталации, които не са били унищожени напълно при първия обстрел. Стреляй по някоя от тях на всяка минута.
— Прието.
Корабът потръпна отново, когато кулата се завъртя; миг по-късно лазерен лъч проби атмосферата на път към Земята. Облаци дим покриваха Китай и лъчът не се виждаше, но аз знаех, че ще достигне целта си.
— Входящо съобщение: „Ренегатните мишени трябва да бъдат премахнати напълно“.
— Потвърдено — побързах да кажа аз.
— Входящо съобщение: „Командването на операцията прехвърлено към местните съюзнически сили“.
След което потеглиха. Запазвайки триъгълната си формация, макроските кораби минаха бавно над Япония и продължиха над Тихия океан.
— „Сокоро“ — казах бързо, — цели се само в празни, разрушени военни мишени по периферията.