— Ха — възкликнах. Това би обяснило доста неща. — Някаква представа кой и кога е построил пръстените?
— Те са тук много отдавна. Може да са ги построили Сините. Или някой друг, с когото още не сме се срещали.
— Много окуражаващо, предвид дружелюбието на всички, с които се срещнахме досега. Ами атмосферата на Венера? Защо не се е изляла в бездната от другата страна на пръстена, във владението на синия гигант?
— Още работим по този въпрос. Засега знаем само, че твърдо движещо се тяло като кораб може да активира пръстена и да премине в друга звездна система.
— Да — казах аз. — Както обикновено, знаем как функционира технологията, но не разбираме принципите ѝ. Нито можем да построим свой пръстен.
Разказах му теорията си, че сме като американските индианци, които са се научили да стрелят с пушки, използвайки оръжията на своя по-напреднал противник.
— Е, ние поне още не сме се покорили — каза той.
— Да, не сме. Искам да ми направиш една услуга.
— Каква?
— Ако дойдат и ни предложат купчина заразени със смъртоносна болест одеяла като на индианците… просто откажете, става ли?
34.
Мисълта за Китай продължаваше да ме измъчва. Давах си сметка, че съм поел риск и че той се е оказал неоправдан. Вината ми тежеше като камък на шията. Постоянно си напомнях, че макар аз да бях провокирал макросите, макар да бяха последвали мен в Слънчевата система за патрулна обиколка, китайците сами бяха подписали присъдата си. Платили бяха висока цена за глупавото си решение да стрелят по макросите, цена, в която моят дял беше малък. Нещо повече, в дългосрочен план именно аз бях спасил народа им от пълно унищожение. Освен това бях спрял макросите, преди да ударят с ядрени бомби останалата част от света, предотвратил бях подновяването на войната.
Понеже бях отсъствал повече от седмица, а Барера не ми беше спретнал преврат, го повиших в подполковник. Майор Робинсън се намуси. Барера не реагира изобщо — той беше стоик, от онези мълчаливи и работливи хора, от които всеки лидер има нужда зад гърба си.
Когато казах на Кроу за повишението, той ми размаха дебелия си пръст.
— Браво бе, страхотно. Що не му дадеш и медал, задето прати Китай в каменната ера, като си почнал да го награждаваш?
— Аз заповядах стрелбата, не Барера.
Кроу поклати глава.
— Не казвай на никого за това. Медиите не обвиняват теб, така че си трай.
Намръщих се.
— Е, кого обвиняват тогава?
— Мен! — ревна Кроу и заби палец в гърдите си, толкова силно, че кожата се разкъса. Когато извади пръст от плитката дупка, по тениската му се разля петно, а по компютърната маса пръсна кръв.
— Още не си свикнал с нанитните си мускули, а, Джак? — подметнах.
Кроу бръсна с раздразнение окървавената си тениска.
— Винят мен, Ригс, защото аз съм адмиралът. Аз би трябвало да командвам флота.
— Защо не им кажеш, че аз съм командвал операцията?
Кроу се ухили, но в изражението му нямаше и следа от веселие.
— Наистина ли не схващаш, Ригс? Аз съм главнокомандващият. Останалото са подробности. Вината е моя. Теб медиите те обичат, а мен ме мразят. Не следиш ли новините?
Поклатих бавно глава.
— Защо ли не се учудвам — измърмори Кроу. Разкъса тениската си и попи с нея кръвта, която се процеждаше от раната. — Единственият, по когото припадат, не дава пукната пара. Винят мен, че съм осрал пейзажа, а аз нямах контрол дори върху собствения си кораб.
— Животът не е справедлив, Джак — казах му. — Поне можеш да се утешиш с мисълта за щедрата адмиралска пенсия.
Кроу ме стрелна с отровен поглед. Усмихнах се и си тръгнах. Трябваше да събера армия, а ми оставаха само три месеца да го направя.
Дните неусетно преливаха в седмици. Вече разполагах с пехотинците, оръжията и униформите, но това не беше всичко. По-голямата част от товара се падаше на оборудването и екипировката. Когато бях сключил сделката с макросите, изобщо не се бях сетил да попитам какъв ще е светът, където ще се бием. Райска градина или голо парче скала без атмосфера? Горещо ли ще е, или студено? Каква гравитация да очаквам? Толкова много неизвестни… Как, за бога, да създам армия, която да е ефективна при всякакви условия?
С Робинсън проведохме куп среднощни съвещания по въпроса. Той ме придружаваше като мой заместник. Имаше известен опит и досега демонстрираше лоялност. Планирах след края на това малко упражнение да повиша и него в подполковник. Не му го казах обаче. Най-добре е да ги държиш на нокти.