През последните три минути обаче не остана нищо за правене, затова просто стояхме на тръни и гледахме макроските кораби. Петте ескортиращи кораба зависнаха в орбита над Бахамите. Най-големият кораб, транспортният, се спусна изящно към нас. Над океана се зазоряваше. На изток, зад кораба, небето порозовя и превърна чудовищния транспортен съд в изгърбен черен силует.
Отдавна бяхме планирали този момент в детайли. Написали бяхме инструкции за трафик-контрола и сега ги излъчихме към макросите, преведени на собствения им бинарен език. Приземихме кораба в океана, защото на острова нямаше достатъчно голямо пространство за тази цел. Гигантският цилиндър беше с размерите на небостъргач. Все едно три исполински танкера, овързани в едно общо тяло, се спускаха от небето. Макроският кораб имаше гигантски крака, но едва ли щеше да прибегне до тях. Вместо това над кобалтовосините води го задържаха антигравитационни системи като онези, които ние използвахме за реещите се танкове.
През първите няколко минути след приводняването на големия кораб не се случи нищо. Обърнах се към мозъчната кутия, която управляваше командния модул. Интерфейсът ѝ беше като на всеки нанокораб. Сметнал бях, че ще е най-лесно и бързо просто да копирам личността и знанията на „Сокоро“.
— Команден модул, отговори — казах.
— На линия.
— Получаваме ли входящи излъчвания от макроския съд?
— Не са засечени — отговори модулът.
— Предай следното: „Готови сме да товарим“.
— Входящо съобщение: „Изпълнете незабавно условията по споразумението“.
Усетих пот да се стича по гърба ми. Какво искаха макросите? Всички ме гледаха. Аз бях архитектът на всичко това и ако бях пропуснал или недоразбрал нещо в условията по договора, тази монументална грешка щеше да изложи на риск съществуването на човешката раса. Преглътнах, после се постарах да излъча спокойствие и самоувереност. Хрумна ми да напусна залата и да се преместя в личния си кабинет. Щях да работя по-добре, ако не ме зяпаха уплашени хора.
Поех си дълбоко дъх. Реших да втвърдя тона. Досегашният ми опит показваше, че това върши работа, когато си имаш вземане-даване с макроси.
— Готови сме с обещания товар. Така че отворете трюмовете, за да го натоварим на кораба.
— Входящо съобщение: „Изчисленията ни показват недостатъчна маса. Договорените условия са нарушени“.
„Недостатъчна маса?“ Примигнах, чудех се къде сме сбъркали. Възможно ли беше макросите да измерват тоновете по друг начин? В други мащаби, при които един тон метал се равнява на планина? Дали не им бяхме обещали войски с теглото на цялата Земя?
Чудех се какво да правя, чак свят ми се зави от напрежение. Бързо отхвърлих теорията за различната измервателна скала. Не можеше да е вярна, защото в трюмовете на кораба им не можеше да се събере много повече маса от обещаната. Нещо друго не беше наред…
— Може би си мислят, че уговореният тонаж включва само и единствено войници — прошепна Робинсън, сякаш макросите биха могли да го чуят, ако говори нормално. — Може да са преброили само хората, а общата им тежест е далеч под един килотон.
Погледнах го. Ако беше прав, или трябваше да предоговорим условията, или бяхме обречени. Деликатна ситуация. Размишлявах усилено: знаех, че не мога да бавя отговора си до безкрай.
— Сър — каза капитан Сарин, — крайцерите се раздвижиха.
— Дай изображение.
Образът, предаван от космоса, се появи на компютърната маса пред мен. Крайцерите се бяха прегрупирали в класическа формация диамант — един кораб в центъра и по един във всеки ъгъл. Кимнах. Бяха се групирали по подобен начин и над Китай. Явно предпочитаха диаманти и триъгълници за планетарните си атаки.
— Онези кули в долната част на корабите, сър. За които се чудехме — обади се друг офицер. — Активират се, сър. Изглежда, са в режим на прихващане.
— Прихващат какво?
— Командния модул, сър. Всичките пет прихванаха командния модул.
Кимнах.
— Е, поне вече знаем какво представляват кулите. Някакви оръжия за обстрел на наземни цели.
36.
— Може би трябва да ударим първи, сър — каза майор Робинсън.
Погледнах го.
— С какво разполагаме?
— Кроу е събрал флота над производствената база. Корабите са максимално близо до земята, но имат готовност да се изстрелят към орбита. Достатъчно е да съобщим на Кроу, че споразумението вече не е в сила.
Примигнах.
— Още не съм готов да го направя.
— Сър — каза той и се наведе напред. — Решението е ваше. Мой дълг е да ви информирам за ситуацията и различните възможности. Вярвам, че лесно можем да поразим макроските кораби.