Не успях да измъкна много и за самата мисия, нито за въоръжението на врага. Явно притежаваха високи технологии и се бяха опънали сериозно на макросите, иначе те нямаше да ни извикат за мисията.
След като успешно им измъквах информация в продължение на час, нещо в макроския софтуер реагира. Сигурно имаха в системния си софтуер алгоритъм, който следеше за повтарящи се искания, в нашия случай колко пъти съм казал „трябва да знаем“. Така или иначе, макросите спряха да реагират на исканията ми.
— Входящо съобщение: „Сесията приключи“.
Пробвах още няколко пъти, после реших, че съм ги ръчкал достатъчно. Изнервеният ми щаб, изглежда, вярваше, че заради мен макросите всеки момент ще ни изритат в открития космос.
Изтърколиха се още няколко дни, изпълнени с трескава дейност. Вече имахме представа какво ни предстои и трябваше да екипираме войската си за свят, където въздухът не става за дишане, освен може би за съвсем кратко, гравитацията е почти два пъти по-голяма от земната, а врагът, когото се очаква да изтребим, няма да се даде лесно.
Често бях чувал хората си да гадаят за вида на съществата, срещу които ще се изправим. Най-противна им бе мисълта, че ще се сражават срещу насекоми. Аз не мислех така. Всъщност дори се надявах да са гигантски буболечки. Защото би било много по-лесно да убиваме гигантски буболечки, отколкото раса от сладки зайчета с големи очи, нали така?
На третия ден усетих лек трус. Бях в апартамента си и навивах Сандра да се изкъпем заедно. Тя не проявяваше особен интерес, защото душ кабинката беше малка дори за сам човек. Аргументът ми, че така ще спестим вода, също не сработи, защото както и двамата знаехме отлично, в резервоарите ни имаше страшно много вода, а наносистемите я рециклираха до капка.
— Усети ли това? — попита Сандра, очите ѝ се бяха разширили и потъмнели.
— Да. Сякаш минахме през пръстен.
— Възможно ли е да сме стигнали толкова бързо до пръстена? Нямаше ли да разберем, ако сме наближили Венера?
— Едва ли — казах аз. — Нямаме представа какво се случва извън тази консервена кутия. А и тя има гравитационни стабилизатори. Не усещаме ускорението като на „Сокоро“.
— Искам да монтираш такива стабилизатори на своя кораб… ако изобщо се върнем у дома.
— Добре — казах аз и си облякох отново ризата. Успял бях да сваля моята, но не и нейната. Положил бях толкова усилия, а те още не бяха дали плод. — Отивам в командния да проверя какво става.
Тя внезапно ме прегърна през кръста.
— Налага ли се? Толкова хубаво миришеш.
Сведох поглед към нея с известно раздразнение.
— Не можа ли да кажеш по-рано?
Отстраних я от себе си и минах през няколко врати, които се стопиха пред мен след съответното почукване по стените. Скоро се озовах в командния център, като натъпквах ризата си в панталоните. Капитан Сарин ме стрелна с поглед и вдигнати вежди.
— Какво? — попитах я.
— Нищо, сър.
— Току-що минахме през пръстена на Венера — обявих на висок глас. Виж, това привлече вниманието им.
— Откъде знаете?
— Минавал съм през него. Два пъти.
— Онзи лек трус? Все едно падаш настрани? — попита капитан Сарин.
— Именно. Предполагам, че сме в орбита около синия гигант, освен ако пръстенът не води и другаде. Хайде да замерите радиацията. Дори през стените на трюма да минава лъчение, тухлите би трябвало да ни предпазят, но искам да съм сигурен.
— За какви нива на радиация говорим? Как беше предния път?
— Не знам. Когато се прибрахме, взехме по една шепа хапчета калиев йодит, но нямам представа дали е имало полза от него. Нямахме дозиметрични баджове на борда, нито гайгеров брояч. Знаехме, че сме облъчени, но нямахме нищо, с което да измерим радиацията.
— Изглеждате здрав, така че защо да се притесняваме? — попита капитан Сарин.
— Бяхме далече от синия гигант и бързо се скрихме от него зад една планета. Сега сигурно се насочваме към друг пръстен в системата, който я свързва с друга система. И може да минем много близо до синия гигант.
Капитан Сарин кимна. Вече беше извадила голяма графика на компютърния екран и аз вперих поглед в нея.
— Нищо? — попитах.
— Нищо. Никаква радиация.
Намръщих се. Или макроският кораб не пропускаше никакво лъчение, или аз се бях заблудил при предишното си пребиваване тук.