ПОЛИ
И на теб ти благодаря, Ханк. Извинявай, че се държах толкова глупашки през цялото това време…
ХАНК (спокойно)
Никога не си се държала глупашки, Поли. Всяко дете си има само един баща.
КОНИ
Хвърляй го! Хвърляй го!
След миг Поли хвърля букета си.
ЕКС БУКЕТЪТ В БЛИЗЪК ПЛАН, ЗАБАВЕН КАДЪР Превърта се във въздуха.
КАДЪРЪТ ПРЕМИНАВА В:
ИНТ КАБИНЕТЪТ, КАТИ, НОЩ
Снимките продължават да са на бюрото, но компютърът е бил заменен от голяма лампа, която осветява ярко купчина чертежи. Обложките на книгите са заменени със снимки на сгради. Вероятно сгради, които първо са били построени във въображението на Ханк.
КАТИ гледа бюрото, замислена и малко тъжна.
ХАНК (глас)
Ще дойдеш ли да си легнеш, Кати?
Тя се обръща и камерата се отдръпва, за да ни покаже и ХАНК. Той е по халат, облечен върху пижама. Тя се приближава и леко го прегръща, усмихната. Може би ще забележим няколко бели кичура в косите й, „нейното хубаво пони“ е пробягало доста от пътя си, откакто БИЛ е умрял.
КАТИ
След малко. Нали разбираш, една жена не вижда първородната си дъщеря да се жени всеки ден.
ХАНК
Разбирам.
Камерата ги следва как тръгват от работната част на кабинета и се отправят към по-всекидневната част. Тя изглежда съвсем както е изглеждала в старите времена, с малка масичка, стерео, телевизор, диван и старото кресло на БИЛ. Тя поглежда към него.
ХАНК
Все така ти е мъчно за него, нали?
КАТИ
В някои дни ми е по-мъчно, отколкото обикновено. Ти не знаеше, а Поли беше забравила.
ХАНК
Какво беше забравила, скъпа?
КАТИ
Поли се ожени в деня, когато се навършват пет години от смъртта на Бил.
ХАНК (прегръща я)
Хайде, защо не дойдеш да си легнем?
КАТИ
След малко.
ХАНК
Добре. Може да не съм заспал още.
КАТИ
Да не ти минават разни идеи през главата?
ХАНК
Може и да ми минават.
КАТИ
Това е хубаво.
Той я целува, след това си тръгва, като затваря вратата след себе си. КАТИ сяда в стария стол на БИЛ. Наблизо, върху малката масичка се намира дистанционното управление за телевизора и дериват на телефона. КАТИ поглежда пустия екран и КАМЕРАТА СЕ ПРИБЛИЖАВА до лицето й. В едното й око набъбва сълза, блеснала като сапфир.
КАТИ
Много ми липсваш, драги. Страшно много. Всеки ден. И знаеш ли какво? Направо ме боли.
Сълзата се стича. Тя взема дистанционното управление на телевизора и го включва.
ИНТ ТЕЛЕВИЗОРЪТ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА КАТИ
Тъкмо свършва реклама за ножовете Гинзу и се появява заставка със звезда
ТЕЛЕВИЗИОНЕН ГОВОРИТЕЛ (глас)
Сега отново Канал 63 със своето предаване както всеки четвъртък „Звездни филми“. Тази вечер ще гледате… "Призрачна целувка".
Заставката изчезва и преминава в образа на Някакъв тип, който има вид на загинал при автомобилна катастрофа поне две седмици преди да започнат снимките (и оттогава е бил изложен на горещ климат). Той излиза със залитане от същата стара гробница.
ИНТ КАТИ
Страхотно стресната — почти ужасена. Бързо натиска копчето за изключване на дистанционното управление. Телевизорът угасва.
Лицето на КАТИ се оживява. Тя започва да се бори с надигащата се емоционална буря, но съвпадението с филма прелива чашата на един от най-емоционално натоварените дни в живота й. Бентът се отприщва и тя започва да хлипа… ужасни, покрусени ридания. Посяга към малката масичка, за да постави дистанционното на нея и събаря телефона на пода.
ЗВУК: БУЧЕНЕТО НА ОТВОРЕНА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ
Обляното й в сълзи лице изведнъж замръзва, когато тя вижда телефона. На лицето й се появява нещо… може би някаква идея? Може би интуиция? Трудно е да се определи. А може би и не е необходимо.
ИНТ ТЕЛЕФОНЪТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА КАТИ
КАМЕРАТА СЕ ПРИБЛИЖАВА В СЪВСЕМ БЛИЗЪК ПЛАН… ДОКАТО точките на слушалката заприличват на бездни.
ОЩЕ ПО-СИЛНО СЕ ЧУВА БУЧЕНЕТО НА ОТВОРЕНАТА ЛИНИЯ
ПОТЪВАМЕ В ТЪМНИНАТА… и чуваме
БИЛ (глас)
На кого се обаждаш? На кого искаш да се обадиш? На кого би се обадила, ако не беше твърде късно?
ИНТ КАТИ
Сега на лицето й е изписано странно хипнотизирано изражение. Тя се навежда, взема телефона и набира номер, на пръв поглед случайни цифри.