— Няма проблеми. — Секретарката помълча известно време, след което попита: — Добре ли сте?
— Добре съм, добре съм — отвърна тя, вдигайки следващия лист. Докато преглеждаше последните си бележки, двайсетгодишната Нанси Тревърс влезе в стаята и се изгуби в един от столовете. Главата и потъна в раменете като на гургулица.
Марша се приближи и седна на стола срещу нея. Опита се да си спомни къде момичето беше спряло при предишното си посещение, когато описваше сексуалните си набези.
Сеансът започна и времето съвсем забави ход. Марша се опитваше да се концентрира, но страховете за Ви Джей се връщаха отново и отново в съзнанието и заедно с чувството за вина, че беше тръгнала на работа, когато той беше съвсем малък. Не че бе имал нещо против, когато го остави. Но, както Марша добре знаеше, самото това също би могло да е симптом за психопатология.
След като Хобс си тръгна, Виктор се опита да се заеме с кореспонденцията, отчасти, за да избегне лабораторията, отчасти, за да отклони съзнанието си от ужасните новини, които току що бе научил. Но мислите му продължаваха да се връщат отново и отново към обстоятелствата около смъртта на момчето. Оток на мозъка, означаващ остро възпаление на мозъка, беше непосредствената причина. Но какво би могло да го предизвика? Искаше му се да знае повече подробности. Липсата на точна диагноза само подклаждаше спотаените му страхове.
— По дяволите! — изруга той и стовари дланите си върху бюрото. Изправи се рязко и се загледа отвън през прозореца. От кабинета му се откриваше хубава гледка към часовниковата кула. Стрелките бяха замръзнали отдавна на два и петнайсет.
Трябва да науча нещо повече, помисли си той и стовари десния си юмрук върху разперената длан на лявата си ръка с такава сила, че и двете му ръце изтръпнаха. Смъртта на сина на Хобс беше събудила всички тревоги, които Виктор беше имал за Ви Джей — тревоги, които накрая беше загърбил. Докато Марша се измъчваше заради психологическото състояние на момчето, то неговите безпокойства бяха повече от физическо естество. Когато коефициентът на интелигентност на Ви Джей спадна, но се запази на едно все още изключително ниво, Виктор изпита ужас. Отне му години, докато преодолее страховете си и се успокои. Но внезапната смърт на детето на Хобс накара тези страхове да се надигнат отново. Той се обезпокои, тъй като паралелите между Ви Джей и починалото дете не спираха с метода на тяхното зачеване. Виктор разбра, че както Ви Джей, синът на Хобс беше дете-чудо. Виктор не изпускаше от поглед развитието на детето. Беше му любопитно дали момчето ще изпита същия рязък спад в интелектуалното си ниво, което се бе случило с Ви Джей. Но сега искаше единствено да научи подробностите около трагичната смърт на детето.
Включи компютъра и извика личния си файл за бебето Хобс. Не търсеше нищо специално, просто мислеше, че ако разгледа данните, може да му хрумне някакво обяснение за смъртта на детето. Мониторът остана тъмен повече време от обичайното. Объркан, Виктор натисна отново клавиша „Execute“. В резултат на това в долния десен ъгъл на екрана примигна думата „Searching“. После, за негова изненада, компютърът му съобщи, че няма такъв файл.
— Какво става, по дяволите? — промърмори той. Помисли си, че сигурно е направил грешка и опита отново, напечатвайки без да бърза „Бебе Хобс“. Натисна клавиша „Execute“ и след малка пауза, докато компютърът претърсваше всички директории, излезе същият отговор: „Файлът не е намерен“.
Виктор изключи компютъра и се запита какво може да се е случило с информацията. Наистина, от известно време не я бе търсил, но това не трябваше да е проблем. Барабанейки с пръсти по бюрото срещу клавиатурата, той размисли за миг, след което отново поиска достъп. Този път напечата думите „Бебе Мърей“.
Последва същата пауза, както при предишния файл и в крайна сметка се появи познатият надпис: „Файлът не е намерен“.
Вратата на кабинета се отвори и той се обърна. На прага стоеше Колийн.
— Това не е ден за бащи — каза тя, без да изпуска бравата. — Търси ви господин Мърей от счетоводството. Както изглежда, и неговото бебе не е добре.
— Не вярвам — едва успя да произнесе Виктор. Времето съвпадаше изненадващо.
— Повярвайте ми — погледна го съчувстващо Колийн. — На втора линия.
Напълно зашеметен, Виктор се обърна към телефона. Светлинката мигаше непрекъснато и всеки проблясък причиняваше в главата му болезнено усещане. Това не би трябвало да се случи, не и след като всичко вървеше толкова добре от толкова време. Насили се да вдигне слушалката.