— Спокойно, Чарли! — каза Виктор. Той занесе плъха към масата със стъклена повърхност, надигна стъклото в единия край и пусна животното в нещо като миниатюрен лабиринт. Плъхът се оказа точно срещу стартовата бариера. — Гледай! — прошепна Виктор и вдигна бариерата.
След миг животинчето влезе в лабиринта. Само с няколко погрешни промени в посоката то стигна до изхода и получи наградата си.
— Бързо, а? — каза Виктор с доволна усмивка. — Това е един от „умните“ ми плъхове. В тях съм вложил гена за бързо нервно развитие. Сега виж това.
Той нагласи апаратурата така, че плъхът да се върне на стартовата позиция, но в секция, която нямаше достъп до лабиринта. После се върна до клетките и взе друг плъх. Пусна и него вътре, така че двете животни да се виждат едно друго през телената мрежа, която ги разделяше.
След малко той вдигна бариерата и вторият плъх мина през лабиринта без нито една грешка.
— Знаеш ли на какво си свидетел? — попита Виктор.
Марша поклати глава.
— Комуникация между плъхове — обясни той. — Успях да науча тези плъхове да си обясняват лабиринта един на друг. Това е невероятно.
— Убедена съм — произнесе Марша с далеч по-малко ентусиазъм от него.
— Направих това изследване върху стотици плъхове.
Тя кимна неуверено.
— После върху петдесет кучета, шест крави и една овца — добави Виктор. — Страхувах се да изпробвам метода върху маймуните. Страхувах се от успех. В съзнанието ми все се въртеше онзи стар филм „Планетата на маймуните“. — Той се засмя и звукът отекна странно в помещението.
Марша не се засмя. Вместо това се разтрепери.
— Какво точно искаш да ми кажеш? — попита тя, макар въображението и вече да бе стигнало до обезпокоителни отговори.
Той не можа да я погледне в очите.
— Моля те! — извика тя през сълзи.
— Само се опитвам да ти обясня откъде тръгнаха нещата, така че да разбереш — каза той, макар да знаеше, че никога няма да го разбере. — Повярвай ми, не съм планирал това, което се случи после. Тъкмо бях приключил успешния опит с овцата, когато ти започна да молиш за второ дете. Спомняш ли си, когато решихме да отидем във „Фертилити инкорпорейтид“? Марша кимна и по бузите и започнаха да се търкалят едри сълзи. — И получиха от теб една добра реколта от яйцеклетки. Дадохме им осем. Тя усети, че се олюлява и се хвана за ръба на масата.
— Лично аз осъществих ин-витро оплождането с моята сперма — продължи Виктор. — Знаеш го. Това, обаче, което не ти казах, е че върнах оплодените яйцеклетки в лабораторията.
Марша залитна. Искаше и се да изчезне. Отпусна се тежко на една от пейките и въздъхна. Не мислеше, че може да остане тук и да изслуша останалата част от историята на Виктор. Но сега, след като вече бе започнал, осъзна тя, той щеше да продължи независимо дали и харесва или не. Изглежда му се струваше, че може да намали чудовищността на вината си, като се придържа към чисто научното описание. Това ли беше човекът, за когото се бе омъжила?
— Когато пренесох оплодените яйцеклетки тук — каза той, — избрах подходящ сектор от ДНК-то на хромозома 6 и причиних мутация чрез промяната на една азотна база. След това чрез микро-инжекция и ретро-вирусен вектор вмъкнах ФНР-гена наред с няколко промотора, включително един от бактериален плазмид с резистентност към цефалоспориновия антибиотик цефалоклор. Виктор спря за миг, но не вдигна глава нагоре.
— Ето защо настоявах Мери Милман да взема цефалоклора от втората до осмата седмица на бременността си. Цефалоклорът беше този, който държеше гена активен, произвеждайки ФНР.
Той най-сетне я погледна.
— Господ ми е свидетел, че когато го направих идеята ми изглеждаше страхотна. Но по-късно разбрах, че беше грешка. Живях в ужас, докато Ви Джей не се роди.
Марша внезапно бе завладяна от ярост. Тя скочи и започна да го блъска с юмруци. Той не направи опит да се предпази, изчаквайки я, докато тя свали ръце и застанала пред него, се разрида тихо. Тогава той се опита да я прегърне, но тя не му позволи дори да я докосне. Излезе в главната лаборатория и седна. Виктор я последва, но тя не искаше да го погледне.
— Съжалявам — произнесе той отново. — Повярвай ми, нямаше никога да го направя, ако не бях сигурен, че ще се получи. Никога не възникна проблем с нито едно от животните. А идеята да имаме свръх умно дете беше толкова изкусителна… — Гласът му пресекна.
— Не мога да повярвам, че си направил нещо толкова ужасно — изхлипа тя.
— В миналото изследователите са експериментирали върху себе си — произнесе той с ясното съзнание, че това не го оправдава.