6.
Вторник сутринта
Качиха се в отделни коли до Бостън, тъй като Виктор искаше да се върне директно в „Каймера“. Ви Джей избра да пътува с Марша.
Пътуването мина спокойно. Марша се опита да накара Ви Джей да се разприказва, но той отговаряше на всичките и въпроси само с кратко „да“ или „не“. Тя се предаде и мълча, докато наближиха Детската болница.
— Имал ли си някакво главоболие? — наруши тя дългото мълчание.
— Не — отвърна момчето. — Казах ти, че съм добре. Защо е тази внезапна тревога за здравето ми?
— Идеята е на баща ти — каза Марша. Не смяташе, че има някаква причина да не му казва истината. — Нарича го превантивна медицина.
— Струва ми се загуба на време — промърмори той.
— Да имаш някаква промяна в паметта? — продължи Марша.
— Казах ти — извика Ви Джей. — Напълно нормален съм!
— Добре, добре. Няма защо да се ядосваш. Радваме се, че си здрав и искаме да си останеш здрав. — Тя се запита какво ли би си помислило момчето, ако му бяха казали, че има животински гени в хромозомите си. — Спомняш ли си, когато беше тригодишен и внезапно престана да можеш да четеш? — погледна го Марша.
— Разбира се — отвърна той. — Никога не сме говорили повече за този момент. Момчето извърна лице към прозореца.
— Мамо, моля те, не се прави на психиатър пред мен. Разбира се, че това ме безпокоеше. Беше разстройващо да не мога да правя нещо, което вече съм правил. Но се научих да го правя отново и съм добре.
— Ако някога поискаш да говорим за това, аз съм на разположение — каза Марша. — Това, че не повдигам въпрос за онова време не означава, че не ме е грижа. Трябва да знаеш, че това беше стресов период и за мен. Като майка се ужасих, че си болен. Веднага щом стана ясно, че всичко е наред, се опитах да не мисля за това.
Ви Джей само кимна.
Срещнаха се всички в чакалнята на д-р Клифърд Ръдок, началник на неврологичното отделение. Виктор ги беше изпреварил с петнайсет минути. Още щом Ви Джей седна на пейката със списание в ръка, Виктор дръпна Марша настрана:
— Говорих с д-р Ръдок веднага след като пристигнах. Съгласен е да сравни сегашния му неврологичен статус със статуса, който установи по времето, когато интелигентността му падна. Но е малко подозрителен за причините, по които сме тук. Със сигурност не знае нищо за ФНР-гена и нямам намерение да го уведомявам.
— Естествено — кимна Марша.
Виктор я погледна.
— Надявам се, че ще ми съдействаш.
— Възнамерявам да направя много повече от това. Веднага щом свърши прегледът тук, ще заведа Ви Джей в моя офис и ще проведа няколко психологически теста.
— За какво ти е това, по дяволите? — не се сдържа Виктор. — Фактът, че се налага да питаш означава, че аз вероятно не мога да ти го обясня.
Д-р Ръдок, висок, строен мъж с прошарена коса, ги извика в кабинета си няколко минути преди да започне с изследванията. Попита дали момчето го помни. Ви Джей отговори, че го помни, особено мирисът му. Виктор и Марша се усмихнаха нервно.
— Запомних одеколона ви — каза Ви Джей. — Бяхте си сложили афтършейв „Хермес“.
Смутен до известна степен от споменаването на нещо толкова лично, д-р Ръдок ги представи на д-р Крис Стивънс, негов колега, детски невролог.
Д-р Стивънс се зае с прегледа. Уважавайки факта, че двамата родители са лекари, той им позволи да останат в стаята. Беше пълно неврологично изследване, на каквото нито единият, нито другият бяха присъствали някога. След около час всяка страна от нервната система на Ви Джей бе изразена в цифри и се установи, че всичко е напълно нормално.
После д-р Стивънс се зае с лабораторните анализи. Той взе кръв за рутинните изследвания и Виктор поиска да му замразят няколко епруветки с кръв, за да ги вземе в „Каймера“. След това Ви Джей беше подложен на два прегледа със скенер.
Първата процедура представляваше инжектиране на безвредни радиоактивни вещества, които излъчваха позитрони в ръката на Ви Джей, докато главата му се намираше в голям апарат с пръстеновидна форма. Позитроните се сблъскваха с електроните в мозъка на Ви Джей. При всеки сблъсък се освобождаваше голямо количество енергия във вид на гама-лъчи. Кристалите в специалния скенер отчитаха гама-лъчите и един компютър проследяваше пътя на радиацията, като създаваше образ.
За втория тест Ви Джей беше преместен в двуметров цилиндър, заобиколен от големи магнити, свръхохладени с течен хелий. Резултантното магнитно поле, шейсет хиляди пъти по-силно от земното, подреждаше в права линия ядрата на водородните атоми във водните молекули в организма на Ви Джей. Когато радиовълна със специфична честота нарушеше това подреждане, ядрата отскачаха обратно, излъчвайки собствен слаб радиосигнал, който биваше приет от радио-сензорите на скенера и компютърно трансформиран в образ.