— Напълно — отговори сухо Ви Джей, фиксирайки Марша със зашеметяващо сините си очи.
— Е, ще ни съдействаш ли? — запита тя отново, когато вратите на асансьора се отвориха.
Момчето кимна студено.
Джийн се зарадва много като ги видя. Доста се беше измъчила да жонглира с всички пациенти на Марша. Но се беше справила по обичайния си блестящ начин.
Що се отнася до Ви Джей, тя беше наистина щастлива да го види, макар и той да я беше поздравил без особен ентусиазъм и да се бе извинил, че отива в тоалетната, почти веднага щом влязоха.
— Не е в настроение — поясни Марша и се зае да разказва за неврологичния преглед и за желанието си да го накара да се подложи на тяхната серия от основни психологически тестове.
— Трудничко ще е да го уредя днес — каза Джийн. — Докато те нямаше сутринта телефонът не спря да звъни.
— Остави секретаря да се оправя с телефона — посъветва я Марша. — Важно е да тествам Ви Джей.
Джийн кимна и веднага заизважда формулярите, после подготви компютъра за отчитане и сравняване на резултатите.
Когато Ви Джей се върна, Джийн го накара да седне пред клавиатурата. Тъй като някои от тестовете му бяха познати, тя го попита кои иска да направи първо.
— Да започнем с тестовете за интелигентност — предложи Ви Джей.
През следващия час и половина проведоха тест, който включваше шест вербални и пет практически подтеста. Опитът показваше, че момчето се справя добре, макар и далеч не толкова впечатляващо, колкото преди седем години. Джийн забеляза, че Ви Джей се колебае преди да отговори на въпрос или да изпълни задача. Сякаш искаше да бъде съвсем сигурен в избора си.
— Много добре! — каза тя, когато завършиха. — Какво ще кажеш сега за един личностен тест?
— За MMPI ли става дума? — попита Ви Джей. — Или за MCMI?
— Впечатлена съм — призна тя. — Изглежда си прочел това-онова.
— Не е трудно, когато единият от родителите ти е психиатър — усмихна се момчето.
— Ще използваме и двата, но нека започнем с MMPI. Нямаш нужда от мен за това. Просто трябва да маркираш един от дадените отговори. Ако имаш някакъв проблем, само повикай.
Джийн го остави в стаята за тестове и се върна на рецепцията. Обади се на секретаря и получи огромната камара съобщения, която се бе натрупала. Зае се с тези, които можеше да поеме сама, а когато пациентът на Марша си тръгна и предаде останалите.
— Как се справи Ви Джей? — попита Марша.
— Не би могло да е по-добре.
— Сътрудничи ли?
— Кротък е като агънце — увери я Джийн. — Всъщност, даже изглежда, че се забавлява.
Марша поклати глава с изумление.
— Сигурно е благодарение на теб. С мен беше в ужасно настроение.
Джийн го прие като комплимент.
— Изкара един тест за интелигентност, в момента прави MMPI. Какви други да му пусна? Един Роршах и един тематичен за аперцепция? Или нещо друго?
Марша потупа с пръст устните си.
— Хайде да му пуснеш тематичния за аперцепция. Другия винаги можем да го направим по-късно.
— Няма проблем да направим и двата — предложи Джийн услужливо.
— Няма нужда — каза Марша и извади следващия картон. — Ви Джей е в добро настроение, но защо да го притискаме? А и може да се окаже интересно да сравним резултатите от тематичния тест за аперцепция с тези от Роршах, ако са правени в различни дни. — Тя позвъни на пациента, чийто картон държеше и изчезна за следващия сеанс.
След като Джийн попривърши с масивната купчина документи, тя се завърна в стаята за тестове. Ви Джей беше потънал в личностния тест.
— Някакви проблеми? — попита го тя.
— Мисля, че въпросите са твърде много — каза той със смях. — Освен това някои от тях нямат подходящ отговор.
— Идеята е да избереш най-добрия възможен.
— Знам. Това и правя.
По обяд прекъснаха да хапнат и отидоха в кафенето на болницата. Марша и Джийн си взеха сандвичи със салата от риба тон, а Ви Джей си избра хамбургер и шейк. Марша с радост забеляза, че държанието му се бе променило. Тя започна да си мисли, че се е тревожила напразно. Тестовете, които правеше, сигурно щяха да покажат психологически портрет на здраво дете. Умираше да попита Джийн за резултатите дотук, но знаеше, че не трябва да го прави пред сина си. След половин час всички се върнаха и подновиха заниманията си. Час по-късно Джийн остави отново телефона на секретар и се върна в стаята за тестове. Тъкмо затваряше вратата зад себе си, когато Ви Джей се обади:
— Ето — рече той, маркирайки отговора на последния въпрос. — Готов съм.
— Много добре — каза Джийн впечатлена. Той се беше справил с всичките петстотин и петдесет въпроса за половината от обичайното време. — Би ли искал да си починеш преди следващия тест?