— По-добре да свършим наведнъж — отвърна момчето.
В продължение на деветдесет минути Джийн му показваше картите на теста за аперцепция. На всяка беше изобразена черно-бяла рисунка на хора в ситуации, които предизвикваха отговор с психологически оттенък. Ви Джей трябваше да опише какво си представя че става на всяка от картинките и как се чувстват хората на тях. Целта бе момчето да проектира своите фантазии, чувства, модели на общуване, нужди и конфликти.
С някои пациенти не беше лесно да се проведе този тест. Но с Ви Джей Джийн се наслаждаваше на процеса. Момчето не се затрудняваше да дава интересни обяснения, а отговорите му бяха и логични, и нормални. До края на теста Джийн бе почувствала, че Ви Джей е емоционално стабилен, добре приспособен и зрял за възрастта си.
Когато Марша приключи с последния си пациент, Джийн влезе в кабинета и връчи компютърните разпечатки. MMPI-тестът щеше да бъде изпратен за оценяване от програма с по-голяма база данни. Но техният компютър им бе дал първоначален отчет.
Марша започна да преглежда разпечатките, а Джийн даде своята позитивна клинична оценка.
— Мисля, че е направо дете за пример! Наистина не мога да си представя защо се тревожиш за него.
— Това звучи успокояващо — отбеляза Марша, докато проучваше резултатите от теста за интелигентност. Общият резултат беше 128. Това беше една вариация само с две точки по-малка от миналия път, когато го бяха тествали преди няколко години. Значи коефициентът на интелигентност на Ви Джей не се бе променил и това беше един добър, солиден и окуражителен резултат, определено доста над средния. Но имаше едно несъответствие, което тревожеше Марша: петнайсетте точки разлика между вербалните и практическите секции, като вербалният резултат беше по-нисък от практическия. Това предполагаше когнитивен проблем, свързан с езикова неспособност. Като се имаше предвид колко бързо научи френски, това нямаше смисъл.
— И аз го забелязах — каза Джийн, когато Марша повдигна въпроса. — Но тъй като общият резултат беше така добър, не му отдадох голямо значение. А ти?
— Не знам — отвърна Марша. — Съмнявам се, че друг път съм виждала такъв резултат. Но както и да е, да преминем към MMPI-теста.
Тя сложи пред себе си резултатите. Внезапно нещо в първата част на теста отново привлече вниманието и. Две от стълбчетата в графиките бяха повишени и достигаха горната граница на това, което се считаше за нормално. Марша погледна колежката си.
— Но все пак са в нормата — настоя Джийн.
— Вярно е, но не трябва да забравяме, че всичко това е относително. Каква би могла да е причината графиката почти да излиза извън нормалните стойност?
— Той бързо направи теста — рече Джийн. — Може би е бил малко разсеян.
— Ви Джей никога не е разсеян — поклати глава Марша. — Не мога да си го обясня, но нека продължим.
Втората част представляваше клинична оценка и Марша не откри нищо неестествено. Особено се зарадва като видя, че скала четири и скала осем са съвсем в нормалните граници. Тези две скали се отнасяха съответно до психоматични отклонения и шизофренично поведение. Марша въздъхна с облекчение, тъй като тези скали имаха висока степен на корелация с клиничната реалност и тя се страхуваше, че ще бъдат повишени, като се има предвид историята на Ви Джей.
Но изведнъж забеляза, че скала номер три беше във високите стойности на нормалното. Това означаваше, че момчето е склонно към истерии, че постоянно търси привързаност и внимание. Това определено не се връзваше с опита и.
— Сигурна ли си, че Ви Джей ти е сътрудничил в този тест?
— Напълно!
— Предполагам, че би трябвало да се радвам на тези резултати — въздъхна Марша, докато събираше листовете в равна купчинка.
— И аз така мисля — усмихна се Джийн окуражаващо.
Марша ги защипа с кламер и ги бутна в куфарчето си.
— И все пак някои от тях са малко неестествени. Е, може би „неочаквани“ е по-точната дума. Бих предпочела да бяха съвършено нормални. Между другото, как отговори Ви Джей на картата с човека, наведен над детето с вдигната ръка?
— Каза, че му дава урок.
— Мъжът или детето? — засмя се Марша.
— Определено мъжът.
— Някаква враждебност към този образ?
— Никаква.
— Защо е вдигната ръката на мъжа според него?
— Защото говори за тенис и обяснява на момчето как да сервира — отвърна Джийн.
— Тенис?! Ви Джей никога не е играл тенис.
Когато Виктор наближи „Каймера“, забеляза, че от снега, който бе валял миналата нощ не бе останало нищо. Все още бе облачно, но температурата се покачи до 5–6 градуса над нулата.