Раменете на Луис се свиха в спазъм.
— В такъв случай има само едно обяснение — каза той. — Входът трябва да е бил направен от някой, който знае паролата ви, както и секретния код на вашия компютър. Някога да сте си давали паролата на някого?
— Никога — заяви Виктор без колебание.
— Колко често осъществявате достъп до компютъра от вкъщи?
— Почти никога. Преди го правех често, но то беше преди години, когато компанията правеше първите си стъпки.
— Боже мой! — възкликна Луис, взрян в разпечатката.
— Сега пък какво?
— Много ми е неприятно да ви го кажа, но е имало многобройни регистрации в компютъра с вашата парола. Ставало е редовно. А това може да значи единствено, че някакъв хакер е открил телефонния ни номер.
— Това не е ли трудно? — запита Виктор.
Луис поклати глава:
— Телефонният номер е лесната част. Нали помните какво направи онова хлапе във „Военни игри“. Компютърът може да бъде програмиран да прави безброй разговори, като се използват пермутации. И щом набере вярната комбинация, веселбата започва.
— Значи този хакер често е използвал компютъра?
— Определено да — кимна Луис. — Бях забелязал влизанията, но всеки път смятах, че сте вие. Вижте!
Луис отвори дневника с регистрациите и му посочи серия входове, направени с паролата на Виктор.
— Обикновено се случва в петък вечер. — Той премина през страниците и му показа и други влизания. — Ето още едно. Гледайте, хакерът се е логвал в отдел „Личен състав“ и „Снабдяване“. Боже, направо ми призлява! Имахме проблеми с някои файлове и се питам дали хакерът не е причината. Смятам, че е най-добре да ви сменим паролата още сега.
— Но така вероятността да го хванем е по-малка. Така или иначе не ползвам често паролата си. Защо не продължим да наблюдаваме входящите регистрации в петъчните вечери и да видим дали няма да успеем да го проследим. Можеш да се справиш с това, предполагам.
— Възможно е — съгласи се Луис. — Ако крадецът остава онлайн за достатъчно дълго и нашите телефонисти ни съдействат.
— Виж дали ще можеш да го уредиш — рече Виктор.
— Ще опитам. Има само едно нещо, по-лошо от натрапчив хакер и това е компютърен вирус. Но в този случай бих заложил на хакера.
След като излезе от компютърния център, Виктор реши, че няма да е зле да поговори с Ви Джей. Като се имаха предвид днешните събития, най-добре беше да го предупреди да стои далеч от Хърст и дори от Роналд Бийкман.
Първото място, където Виктор го потърси беше лабораторията. Но Робърт не бе виждал нито него, нито Филип цял ден. Не бяха ги виждали и останалите лаборанти. Това изненада Виктор, тъй като Ви Джей прекарваше повечето си време в изпробване на различните микроскопи и останалата апаратура. Виктор реши да провери и в кафенето. Тъй като беше късен следобед, там имаше само няколко човека, които пиеха кафе. Той разговаря с мениджъра, който в момента броеше парите. Бил мярнал момчето около обяд, но не и след това.
След като напусна кафенето, Виктор мина и през библиотеката, която се намираше в същата сграда. Кръглите циментови колони, които бяха прибавени за структурна опора, придаваха на мястото готически облик. Рафтовете, натъпкани с книги и периодика, стигаха на височината на раменете и позволяваха да се обхване с поглед цялото помещение. Удобната читалня вдясно гледаше към вътрешния двор на комплекса.
Когато Виктор попита библиотекарката дали е виждала Ви Джей и Филип, тя поклати глава отрицателно. С нарастващо безпокойство той надникна в гимнастическия салон и детската градина. От двамата нямаше и следа.
Виктор се върна в лабораторията си, готов да се обади на охраната, но откри съобщение от управителя на кафенето, който казваше, че Ви Джей и Филип са дошли при него за по един сладолед.
Той се запъти натам. Откри сина си и приятеля му седнали на маса до прозореца.
— Е, добре, господа — рече Виктор с престорен гняв. — Къде, по дяволите, бяхте?
Ви Джей се обърна да погледне баща си с лъжичка в устата. Филип, който очевидно сметна, че Виктор говори сериозно, се изправи, без да знае къде да дене големите си, подобни на лопати ръце.
— Къде? — настоя баща му. — Търсих ви под дърво и камък.
— Бяхме край реката за малко — призна момчето.
— Мисля, че ти казах да стоиш далеч от реката.
— Ох, татко, хайде стига. Не правехме нищо опасно.
— Никога не бих позволил нещо лошо да се случи с Ви Джей — каза Филип с детския си глас.
— Сигурен съм, че е така — отвърна Виктор, внезапно впечатлен от здравата физика на мъжа. Той и Ви Джей бяха невероятна двойка. Но Виктор определено оценяваше лоялността на този човек към сина му. — Седнете — добави той по-меко. — Довършете си сладоледа.