Марша седна отново на покритата с дамаска на цветя кушетка и очите и обходиха стаята. Беше я декорирала с тапети в пастелни тонове, пепеливо-розов килим и бели мебели. Преди това винаги я изпълваше със спокойствие и чувство за уют, но не и сега. Нищо не бе в състояние да я освободи от нейната нарастваща тревога за бъдещето. Срещата с Валъри бе помогнала, но за съжаление ефектът бе краткотраен.
Тя чуваше телевизора в дневната, където Ви Джей и Филип гледаха някакъв филм на ужасите. Виковете, които отвреме навреме прекъсваха саундтрака, изобщо не помагаха на настроението и. Въпреки плътно затворената врата, звуците продължаваха да проникват. Задната врата се хлопна глухо, после до слуха и достигнаха гласовете от дневната. След миг на вратата се почука. Виктор влезе и я целуна механично. Той изглеждаше толкова уморен, колкото бе гласът му следобяда, когато и се обади по телефона. Едва забележимата доскоро бръчка между веждите му бе станала определено по-дълбока.
— Забеляза ли охраната отвън? — попита той.
Марша кимна.
— Така се чувствам по-спокойна. Вечерял ли си?
— Не — отвърна Виктор. — Но не съм гладен.
— Ще ти направя бъркани яйца. С препечени филийки.
Той я спря.
— Благодаря ти, но мисля да поплувам, след което ще си взема душ. Може би това ще ме освежи.
— Случило ли се е нещо? — попита Марша.
— Не повече от обичайното — отговори Виктор уклончиво, след което излезе, оставяйки вратата на кабинета и открехната. Зловещата музика от саундтрака на филма отново нахлу вътре. Марша се опита да я игнорира, когато се върна към четенето, но един остър вик я накара да подскочи. Тя не издържа, отиде до вратата и я ритна. Вратата се затръшна и стъклата на прозорците издрънчаха. Половин час по-късно Виктор се появи отново. Изглеждаше определено по-добре, облечен неофициално.
— Май все пак ще приема предложението ти за яйца — каза той.
Марша тръгна към кухнята да приготви вечерята му, а той се отпусна на едни стол до масата. Серия от смразяващи кръвта писъци се носеше от дневната и Марша помоли Виктор да затвори вратата между двете стаи.
— Какво, по дяволите, гледат толкова? — измърмори Виктор.
— „Абсолютен ужас“ — отвърна тя.
Той поклати глава.
— Детска работа!
Марша си направи чай и когато Виктор се зае с омлета, тя седна срещу него.
— Има нещо, за което искам да поговорим — започна тя, изчаквайки чаят и да изстине.
— И какво е то?
Марша му разказа за срещата си с Валъри Медокс, както и за предложението и да се срещне с Ви Джей.
— Какво мислиш за това?
Той избърса устата си:
— Тези неща са от твоята област. Ако смяташ, че се налага, то имаш одобрението ми.
— Добре — кимна Марша. — Наистина смятам, че се налага. Сега остава само да убедя Ви Джей.
— Късмет! — И Виктор отново се наведе над чинията си.
В продължение на няколко минути никой не проговори. Виктор обра последните парченца яйца с хляба и подхвърли небрежно:
— Използвала ли си компютъра тази вечер?
— Не, защо питаш?
— Принтерът беше топъл, когато се качих горе да си взема душ — каза той. — А Ви Джей? Дали го е използвал?
— Представа нямам.
Виктор се залюля в стола по начин, който накара Марша да изскърца със зъби. Тя винаги се плашеше, че той ще се преобърне назад и ще удари главата си в плочките на пода.
— Имах интересна вечер в компютърния център на „Каймера“ — каза той и и разказа всичко, което се бе случило, включително и това, че проследяването на хакера ги бе отвело точно в тяхната къща.
Марша се засмя насила. Тя побърза да се извини:
— Съжалявам, но то направо се вижда — каза тя. — Цялото това напрежение, а после внезапно изниква и името ти.
— Никак не е забавно — прекъсна я Виктор. И се каня да поговоря с Ви Джей сериозно по въпроса. Колкото и абсурдно да звучи, изглежда той е проникнал в базата данни на „Каймера“.
— А този сериозен разговор като онзи ли ще бъде, който проведе с него, когато разбра, че е фалшифицирал бележки от теб, за да извинява отсъствията си в училище?
— Ще видим — отговори Виктор с очевидно раздразнение.
Марша се пресегна напред и хвана ръката му, преди да е успял да стане.
— Само те дразня — каза тя. — Всъщност, щях да бъда много по-загрижена, ако го притиснеше до стената или го накажеше. Страхувам се, че в това дете има страна, която не познаваме. Точно затова искам Валъри да го види.