Тъкмо тогава си спомни, че часовниковата кула бе свързана с други сгради чрез сложна тунелна система, за да се разпределя ротационната механична сила на воденичните колела. Очевидно в момента Ви Джей не се намираше в часовниковата кула. Виктор се питаше дали синът му не се бе натъкнал именно на тази система.
Извърна се рязко с настръхнала коса. Стори му се, че чу нещо през рева на водопадите, или че почувства нещо; не беше сигурен кое от двете. Очите му бързо пробягаха през стаята, но тя бе празна. И когато напрегна слух, долови единствено шума на реката.
Вървейки от едно стълбище към друго, той търсеше входа към сутерена, но не можеше да го открие. Повтори търсенето си. Отново без резултат. Нямаше стъпала, които да водят надолу. Надниквайки през един прозорец от южната страна на сградата, той се опита да види дали има вход към сутерена отвън. Но такъв нямаше. Като че ли не съществуваше начин да се слезе в мазето.
Виктор излезе от часовниковата кула и се върна в използвана част на комплекса. Запъти се право към отдел „Сгради и площи“. Използва специалния си ключ, влезе и включи лампите. Незабавно се отправи към архива. От един голям метален шкаф извади архитектурните планове на всички съществуващи обекти, намиращи се върху територията на „Каймера“. Прелисти ги бързо и скоро откри плана на часовниковата кула.
Първият чертеж беше на сутерена. Виждаше се къде водния тунел навлиза в сградата. В сутерена водата течеше през обшит с талпи улей, където задвижваше серия колела, разположени както хоризонтално, така и вертикално. Самият сутерен бе разделен на едно централно помещение, в което се намираха всички колела, и редица по-малки стаи. Тунелната система тръгваше от една от стаите в източния край.
След това прегледа плана на първия етаж. Лесно откри стълбището, което водеше към мазето. То се намираше непосредствено от дясната страна на централните стълби. Не можеше да си представи как го е пропуснал.
За да е напълно сигурен, той направи копие на плановете на сутерена и първия етаж, като използва специалния ксерокс, който „Каймера“ притежаваше за тази цел. Намали копията до формат А4 и въоръжен с тях се завърна в часовниковата кула, решен да проучи какво има отдолу.
Проправи си път през боклуците по пода и се приближи към стълбището в центъра. Застанал пред него, погледна надясно. Дори извади копието на плана и свери с него, за да е сигурен, че не греши.
Не можеше да разбере къде бърка. Нямаше никакви стъпала към сутерена. Дори заобиколи стълбището от другата му страна, в случай, че скиците са сгрешени. Но и оттук не се виждаше нищо.
Като се върна обратно на мястото, където според плана се намираше стълбата, Виктор забеляза, че там липсват боклуците, които покриваха останалата част от пода. Това му се видя странно, затова се наведе и откри още нещо — дъските на това място от пода бяха по-широки от останалите в другите помещения. И дървото беше по-ново.
Той се сепна от някакъв звук, който дойде иззад гърба му. Обърна се, но там сякаш нямаше нищо. Все пак чувстваше нечие присъствие в полумрака. Нечие много близко присъствие. Ужасен, Виктор се заоглежда. Отново чу шум зад гърба си, слаби вибрации. Нямаше съмнение. Стъпки. Обърна се, но беше твърде късно. Успя само да види сенчестия силует на фигура, която вдигаше някакъв предмет нагоре. Той се опита да надигне ръце, за да се предпази, но ударът се оказа прекалено силен. Съзнанието му потъна в черна бездна.
След като напусна Лоуъл, Марша спря на една отбивка от пътя и телефонира на семейство Блекмор. Чувстваше се малко неловко, но се самопокани у тях за кратка визита. Отне и час и половина, за да стигне до дома им в Уест Боксфорд на Плъм Айлънд Роуд 479. По това време вече бе спряло да вали, но когато излезе от колата, съжали, че не е облякла сако под палтото си. Температурата рязко бе паднала.
Къщата на Блекмор представляваше уютна постройка, напомняща за къщите в Кейп Код. Прозорците бяха разделени от вертикална колона през средата, боядисана в бяло. Арките над входа бяха от ромбовидно стъкло с дървена решетка. Марша изкачи няколкото стъпала и позвъни на вратата.
Отвори госпожа Блекмор, Беше набита жена на годините на Марша с къса коса, с подвити нагоре краища.
— Заповядайте вътре — каза тя и изгледа посетителката с любопитство. — Аз съм Едит Блекмор.