Марша усети втренчения и поглед и се запита дали нямаше нещо нередно във вида и. Може би бе останало някое парченце от плода, който току що бе изяла или пък нещо друго… И тя прокара език по зъбите си, за да се увери.
Отвътре къщата беше точно толкова прекрасна, колкото и отвън. Мебелите бяха ранно американски антики, покрити с кретонени покривки дивани и люлеещи се столове. Върху чамовия под имаше малки килимчета.
— Ще се съблечете ли? — попита Едит. — Нещо за пиене, например чай или кафе?
— Един чай ще ми дойде добре — усмихна се Марша и последва домакинята в дневната.
Господин Блекмор, който седеше с вестник край камината, се изправи при влизането и.
— Аз съм Карл Блекмор — представи се той, протягайки ръка. Беше едър мъж с пергаментова кожа и мрачни черти. Марша стисна ръката му.
— Седнете, чувствайте се като у дома си — каза той и посочи към дивана. След като тя седна, той се върна на мястото си и пусна вестника на пода, близо до стола. Лицето му се раздвижи и устните му се разтегнаха в любезна усмивка. Едит изчезна в кухнята. — Интересно време — кимна той, подновявайки разговора.
Марша не можеше да се освободи от неловкото чувство, което бе предизвикал у нея първия поглед на Едит. Имаше нещо сковано и неестествено у тези хора, но тя не можеше да разбере какво е.
От горния етаж слезе момче на възрастта на Ви Джей, но по-едро и по-набито, със сламеноруса коса. Приликата между него и господин Блекмор беше поразителна.
— Здравейте — кимна то и протегна вежливо ръка към нея.
— Ти сигурно си Рики — каза Марша, здрависвайки се. — Аз съм майката на Ви Джей. Слушала съм много за теб. — Тя усети, че малко преувеличение няма да е излишно.
— Наистина ли? — попита Рики със съмнение в гласа.
— Да — усмихна се Марша. — И колкото повече слушах, толкова повече исках да се запозная с теб. Защо не дойдеш някой път у дома? Предполагам, Ви Джей ти е казал, че имаме плувен басейн.
— Никога не ми е казвал, че имате басейн — отвърна момчето и седна до камината, след което я погледна така, че тя се почувства още по-неудобно.
— Не знам защо не го е направил — каза Марша и погледна към Карл. — Човек никога не знае какво се върти в главите на тези деца. — Усмивката и излезе малко насилена.
— Предполагам, че е така — сви рамене той. Настъпи неловка тишина.
Тя се запита какво става.
— Мляко или лимон? — В стаята влезе Едит и наруши мълчанието. Носеше поднос, който остави на масичката за кафе.
— Лимон — отвърна Марша. Взе чашата и я вдигна, за да налее Едит горещата течност. После изстиска малко лимон. Когато свърши, тя се облегна назад и забеляза, че останалите нямат намерение да се присъединят към нея. Просто седяха и я гледаха. — Никой друг ли няма да пие чай? — попита тя с нарастващо чувство за неудобство.
— Не се притеснявайте — произнесе Едит.
Марша отпи. Чаят беше горещ и тя го остави на масичката и прочисти гърлото си.
— Съжалявам, че ви се натрапих по такъв начин.
— Няма защо — кимна домакинята. — В дъждовен ден като този няма какво толкова да правим, освен да седим и да си почиваме край камината.
— Исках да се срещна с вас от доста време насам. Били сте толкова мили с Ви Джей и ми се искаше да ви върна жеста.
— Какво точно имате предвид? — погледна я Едит.
— Ами, например това — да поканя Рики да пренощува у дома. Стига да иска, разбира си. Искаш ли, Рики?
Момчето само сви рамене.
— Защо искате Рики да пренощува у вас? — поинтересува се Карл.
— За да ви върна жеста, разбира се — отговори Марша. — След като синът ми толкова пъти е нощувал у вас, струва ми се съвсем естествено и Рики да ни погостува за малко.
Карл и Едит се спогледаха. Едит не се сдържа:
— Вашият син никога не е нощувал у нас. Страхувам се, че не разбирам за какво говорите.
Марша местеше очи от един на друг и объркването и растеше.
— Ви Джей никога не е нощувал тук? — попита тя невярващо.
— Никога — потвърди Карл.
Като гледаше към Рики, Марша произнесе тихо:
— А миналата неделя? Не бяхте ли двамата с Ви Джей?
— Не — поклати глава момчето.
— Тогава… предполагам, че трябва да ви се извиня за изгубеното време — каза Марша смутено и се изправи. Едит и Карл направиха същото.
— Помислихме, че идвате да говорим за сбиването — каза Карл.
— Какво сбиване?
— Както изглежда, Ви Джей и нашият син са имали малко спречкване — продължи мъжът. — Наложи се Рики да прекара нощта в болницата със счупен нос.
— О, ужасно съжалявам — каза Марша. — Ще трябва да поговоря с Ви Джей.