Точно зад Виктор се намираше дървено стълбище, което се виеше към тавана и завършваше без изход в дървените талпи.
— Е, татко? — погледна го очаквателно Ви Джей. — Хайде! Какво мислиш?
Виктор се изправи несигурно на краката си.
— Искаш да кажеш, че това е твоята лаборатория? — попита той с тих глас.
— Точно така. Не можеш да отречеш, че е страхотна, нали?
Залитайки, Виктор се приближи към ДНК-синтезатора и плъзна ръка по повърхността му. Беше най-новият възможен модел, по-добър от онзи, който имаше в собствената си лаборатория.
— Откъде е цялото това оборудване? — попита Виктор и посочи един магнитен електронен микроскоп от другата страна на гребното колело.
— Би могло да се каже, че е на заем — отговори Ви Джей. Той направи няколко крачки към баща си и погледна с нежност синтезатора.
Виктор се обърна към сина си и се взря в лицето му.
— Това е оборудването, което бе откраднато от „Каймера“?
— Никога не е било открадвано — каза Ви Джей с дяволита усмивка. — Да кажем, че просто е било пренасочено. То е собственост на „Каймера“ и се намира на територията на „Каймера“. Не мисля, че може да се твърди, че е откраднато, щом е останало в комплекса на фирмата.
Приближавайки се към следващото лабораторно устройство, сложен газов хроматографски апарат, Виктор се опита да възвърне самообладанието си. Главоболието продължаваше да го измъчва, особено когато се движеше, и той се чувстваше доста замаян. Но вече започваше да си мисли, че замайването може да се дължи по-скоро на разкриването на тази лаборатория, отколкото на удара. Това бе нещо повече от сън — беше истински кошмар! Той докосна внимателно една от колоните на хроматографа, сякаш за да се убеди, че всичко това беше реално. После се обърна към Ви Джей, който стоеше зад него.
— Мисля, че трябва да ми обясниш всичко от самото начало.
— Разбира се — кимна момчето. — Но защо не отидем в жилищната част, където ще се чувстваме по удобно?
И той заобиколи огромното гребно колело, мина покрай електронния микроскоп и се насочи към дъното на помещението. После отвори вратата вляво:
— Още лабораторно пространство. Май никога няма да ни е достатъчно.
Когато Виктор го последва, той забеляза с периферното си зрение, че Филип върви след тях, но охранителите не им обръщат никакво внимание. Двама от тях бяха вече седнали на дървената пейка и играеха карти.
Ви Джей въведе Виктор в стаята, която наистина изглеждаше като жилище. Върху гранитните стени бяха окачени килими с различна форма и големина, което придаваше по-задушевна атмосфера на помещението. Върху пода бяха разгънати десетина походни легла, покрити с чаршафи. Близо до входната врата стоеше кръгла маса с шест стола около нея. Ви Джей посочи с ръка на баща си да седне. Виктор измъкна един стол и се отпусна тежко. Филип седна през няколко стола.
— Нещо за пиене? Горещ шоколад или чай? — попита Ви Джей, влизайки в ролята на домакин. — Тук разполагаме с всичко, каквото трябва да има в един дом.
— Мисля, че ще е по-добре да ми кажеш какво е всичко това — каза Виктор.
Ви Джей кимна, после спокойно започна да разказва.
— Знаеш, че винаги съм се интересувал какво става в лабораторията ти от първия ден, в който ме заведе в „Каймера“. Проблемът беше, че никой не ми позволяваше да докосвам нищо.
— Разбира се, че няма да ти позволи — прекъсна го Виктор. — Ти беше съвсем малък!
— Но не се чувствах малък — възрази момчето. — Излишно е да казвам, че реших още в началото, че имам нужда от собствена лаборатория, ако изобщо искам да правя нещо. Тръгна от малко, но се нуждаех от по-голямо оборудване.
— Колко годишен беше, когато започна? — попита Виктор.
— Беше преди седем години — каза Ви Джей. — Бях на три. Беше изненадващо лесно да създам лабораторията, особено с мускулите на Филип. — Филип се усмихна гордо. Ви Джей продължи: — В началото бях в сградата близо до кафенето. Но се заговори, че ще я ремонтират, така че се наложи да се преместя тук, в часовниковата кула. Оттогава това е моята малка тайна.
— От седем години? — попита Виктор.
Ви Джей кимна.
— Толкова.
— Но защо? — недоумяваше Виктор.
— Така можех да работя сериозно. Докато те наблюдавах, докато се въртях около лабораторията, бях очарован от потенциала на биологията. Това е науката на бъдещето! Имам някои собствени идеи относно провеждането на изследователската работа.