— Но ти можеше да работиш в моята лаборатория — каза Виктор.
— Невъзможно — махна Ви Джей с ръка. — Твърде малък съм. Никой нямаше да ми позволи да правя това, което правя. Нуждаех се от свобода, не трябваше да ме ограничават никакви правила, не исках никой да ми се меси. Нуждаех се от собствено пространство, и да ти кажа честно, това даде по-щедри плодове, отколкото би могъл да си представиш. Направо ще припаднеш!
— Постигнал си успех? — попита Виктор колебливо, усещайки внезапно любопитство.
— Няколко изумителни пробива е по-точно казано — кимна Ви Джей. — Може би трябва да се опиташ да познаеш.
— Не бих могъл.
— Аз пък мисля, че би — усмихна се Ви Джей. — Един от проектите е свързан с нещо, върху което ти самият си работил.
— Занимавал съм се с много неща — отбеляза Виктор уклончиво.
— Виж, идеята ми е да ти позволя да обереш лаврите от откритията, тъй че „Каймера“ да ги патентова и да просперира. Не искаме никой да разбере, че въобще имам нещо общо с това.
— Нещо като състезанието по плуване?
Ви Джей се засмя сърдечно.
— Да, може да се каже. Предпочитам да не привличам вниманието към себе си. Не искам никой да си пъха носа, а хората изглежда стават любопитни, когато край тях има дете-чудо. Така че бих предпочел ти да получиш признанието. „Каймера“ ще вземе патента. Може да се каже, че ще ти предоставя резултатите от изследванията си, за да компенсирам заетото оборудване и площ.
— Подскажи ми какво си открил.
— Като за начало разреших мистерията на имплантирането на оплодена яйцеклетка в утробата — гордо каза Ви Джей. — Ако зиготата е нормална, мога за гарантирам 100% имплантация.
— Шегуваш се.
— Изобщо не се шегувам — заяви момчето малко раздразнено. — Отговорът се оказа едновременно прост, и по-сложен, отколкото се очакваше. Свързан е с взаимното положение на зиготата и клетките по повърхността на матката, което инициира един вид химическа комуникация, която повечето хора вероятно биха нарекли реакция „антитяло-антиген“. Именно чрез тази реакция се отделя полипептиден фактор за пролиферация, благодарение на който се осъществява имплантацията. Изолирах този фактор и го произведох в по-големи количества с помощта на техники за получаване на рекомбинантна ДНК. Една инжекция — и имплантацията на здрава оплодена яйцеклетка е гарантирана.
За да подчертае думите си, Ви Джей извади едно шишенце от джоба си и го сложи на масата пред баща си.
— Това е за теб — каза той. — Кой знае, може пък да спечелиш Нобелова награда. — Ви Джей и Филип се засмяха.
Виктор вдигна шишенцето и се взря в прозрачната гъста течност.
— Това нещо трябва да бъде тествано — каза той.
— Тествано е — кимна Ви Джей. — Животни, хора — няма значение. Стопроцентов успех!
Виктор погледна сина си, след това Филип, който се усмихна колебливо, несигурен в реакцията му. След това отново премести поглед към шишенцето. Веднага осъзна академичното и икономическо значение на такова откритие. То беше монументално и щеше да предизвика истинска революция в техниките за ин-витро оплождане. С такъв продукт „Фертилити инкорпорейтид“ щеше да доминира в тази област. Ефектът щеше да е световен. Той пое дълбоко дъх.
— Сигурен ли си, че действа при хора?
— Абсолютно — потвърди Ви Джей. — Както вече казах — тествано е.
— Върху кого? — попита Виктор.
— Върху доброволци, естествено. Но бездруго има много време, ще ти кажа подробностите по-късно.
Доброволци? Главата на Виктор се завъртя. Нима Ви Джей не разбираше, че не може просто ей така да експериментира върху хора? Трябваше да се помисли за законите, за етиката. Но възможностите бяха неустоими. Пък и кой беше Виктор, та да го съди? Не беше ли сам той създал концепцията за това необикновено момче, което сега стоеше пред него?
— Нека отново погледна лабораторията ти — каза той и се изправи.
Ви Джей се затича да отвори вратата и Виктор се върна в главното помещение, където охранителите все още играеха карти и високо говореха на испански.
Той бавно заобиколи кръга, оглеждайки приборите. Би било подценяване да ги нарече впечатляващи. Осъзна, че главоболието му изведнъж отшумя и изпита нарастващо чувство на приповдигнатост. Трудно бе да се повярва, че десетгодишният му син бе сътворил всичко това.
— Кой знае за тази лаборатория? — попита Виктор, спирайки, за да се възхити на електронния микроскоп. Той прокара ръка по заоблената му повърхност.